Автор : Никол Червенкова
Снимки : Косьо Хаджигенчев
Проф. Десислава Бошнакова е български ПР експерт и преподавател по “Връзки с
обществеността” в Нов български университет. За силата на думите тя дава
пример с американския адвокат и активист за човешки права Браян Стивънсън,
който с речта си на конференцията на TED през 2012 г., успява да събере 1 млн.
долара за по-малко от 20 минути.
А ето и 16 ценни съвета от проф. Бошнакова – гост на студентската медия NewBlog 4U,
която говори за изкуството да презентираш и вдъхновяваш публика.
1. Винаги си задавай въпроса „Какво искам да дам на аудиторията и готов ли съм
да им го дам сега?“.
2. Повярвай истински в собствените си умения. Излез в добро настроение и в
готовност да убедиш публиката в искрените си намерения.
3. Публиката усеща. Нека речта ти остави усещане за оптимизъм и щастие. Изгради
с мисъл словото и слайдовете на презентацията си – не използвай готов
темплейт; използвай вдъхновяващи изображения, визуализирай и бъди
креативен.
4. Невербалната комуникация е важна – жестове, мимики, тембър. Хората не
помнят какво или как точно си казал. Запомнят как са се почувствали от чутото.
5. Спазвай определената времева рамка на представянето. При наличие на още
лектори преди или след теб – присъствай на речите. Това е признак на уважение
и възможност да създадеш диалог между твоята и останалите теми.
6. Интересувай се от аудиторията, пред която ще говориш. Колкото по-добре
познаваш “таргет групата” си, толкова по-ефективно ще подходиш и по-
вдъхновено ще „опаковаш“ словото си.
7. На сцената бъди себе си, не се преструвай. Говори от сърце за другите, а се
забавлявай и иронизирай само себе си. Говори сложни неща на прост език.
8. Спри да се опитваш да бъдеш „страхотен лектор“. Няма как да се харесаш на
всички. В старанието да се харесаме повече, спираме да бъдем автентични.
9. Овладей тънката граница между това да знаеш “как се прави” и това да смяташ,
че “само ти знаеш как се прави”. Не е нужно да говориш през хора, за да си
докажеш колко си велик, колко си умен.
10. Бъди уверен, а не самоуверен. Не си мисли, че си повече от другите.
11. При тревожност вдишай дълбоко, издишай бавно. Замени “ъ-кането” с поемане
на въздух. Важно е хората да останат с усещане, че мислиш тук и сега, а не
говориш наизуст.
12. Импровизацията е следствие на много репетиции. Репетирай колкото е нужно.
13. Приеми се в цялото си несъвършенство, такъв какъвто си. Научи се да
превръщаш несъвършенствата в предимство. Позволи си да намериш “думата”
в главата си, а не да търсиш излишно “идеалната” такава.
14. Когато искаш да кажеш всичко, обикновено не казваш нищо. Бързай бавно.
15. Записвай си метафори в тефтер. Ръката помни. Пръстите, които удрят по
клавишите – не.
16. Практикувай. Ако си си намислил лафчета за разсмиване, ги пробвай първо с
майка си, която винаги ще те аплодира и ще се смее. Но за по-сигурно ги
изпробвай и върху баща си.
Публичното говорене не е сцена за доказване, а възможност за свързване. И когато
думите срещат точната публика в точния момент, тогава се случва магията, която
остава много след като аплодисментите стихнат.
