Автор: Белослава Иванова
Снимки: Косьо Хаджигенчев
Видео: екип РТЦ
Какво стои зад образа на Филип Буков, когато прожекторите угаснат и сцената остане празна?
С този автентичен Филип се срещнахме в петък, 13-и март, фаталната дата, която обикновено свързваме с лош късмет. Само че този път телевизионното студио на Радио-телевизионния център на НБУ се оказа тясно за желаещите да присъстват на събитието. Превес, разбира се, имаше дамската публика. През отворените врати надничаха дори симпатичните лелки, които се грижат за хигиената на университета.

Но кои са образите на Филип? Актьор, лице на Gen Z протестите, поддръжник на обществени каузи, граждански активист, младеж, отдаден на фитнеса, секс символ… необходим ли е по-дълъг списък?
И макар съдбата да обича драмата в петък 13-ти, този път тя отстъпи място на сладкодумни разговори с три водещи и гост, който умее да задържа вниманието. И всичко това, гарнирано с много смях, шеги, импровизирани етюди и финал от десетки селфита, които Филип издържа стоически с неизменната си холивудска усмивка.
Но да разкажем за пропусналите събитието:
Актьорът Филип Буков
Първата „версия“ на Буков беше най-разпознаваема. Домакин на театралния сет беше младата актриса и дипломантка на НБУ, Мариела Радева. Тя умело влезе в ролята на журналист и „разходи“ 31-годишния Филип зад кулисите на театъра, киното и телевизията. Разговорът естествено премина към актьорската професия и отговорностите, които я съпътстват. Не беше пропусната и темата за забравените реплики и неловките ситуации, които понякога се случват, преди угасването на прожекторите. Двамата обсъдиха изграждането на образи, които често вадят актьора от познатата зона на комфорт, както и силата на Мелпомена – музата, която се
идентифицира с мястото, на което втори дубъл няма. Двамата актьори не пропуснаха и темата за изкуствения интелект – според тях той не може да замени живото човешко присъствие на сцената. В разговорът на Мариела и Филип се усещаха професионализъм, осъзнати избори, известна доза несигурност и същевременно увереност, която се гради с времето. Разбира се, Буков спомена и за експеримента си да участва в танцовото предаване “Dancing Stars”, с желанието да открие смисъла на „чувство за ритъм“. Дали е успял – оставаме на вас да прецените.
Активистът Филип Буков
Втората част „премести“ Филип в декор, напомнящ студиото на „Панорама“, където го очакваше колежката Селин Ариф. Тук разговорът придоби по-сериозен характер и се насочи към образа му на граждански активист – защитник на бездомни хора и животни, както и на човек с ясно изразена позиция по обществено значими теми. Филип подчерта, че имиджът не се изчерпва с привлекателна външност, а се изгражда чрез готовността да се изказват неудобни истини, дори с риск от неодобрение. Той обърна внимание и на въпроса за автентичността, която винаги преминава през определен филтър, но не бива да се губи. И точно когато интервюто започна да става прекалено сериозно, хуморът отново се появи и възстанови баланса.
Секс символът Филип Буков
По сценарий, срещата завърши във фитнеса – с акцент върху физическата форма и невероятно дългите крака на Филип (110 см. по негови думи). Там го очакваше харизматичната Бистра Томова, облечена в спортен екип. Настанена удобно, тя без да се замисли, предложи на госта място на лодка-тренажор. Не толкова заради самото упражнение, колкото за да подчертае, че добрата форма е резултат не от случайност, а от постоянство и дисциплина. Такава, която Буков очевидно притежава.


Така постепенно, в търсене на отговор на въпроса: „Как се изгражда публичен образ?“, се оформи своеобразна формула. Не строго научна, но достатъчно убедителна: добри гени (при възможност), образование (желателно), дисциплина (необходима), философия (в умерени дози) и чувство за хумор (в изобилие).
Дали наистина е толкова просто да изграждаме собствения си образ? Вероятно не. Но за около час в Радио-телевизионния център на Нов български университет всичко звучеше напълно логично. И може би именно това показа, че дори известността не променя ценностите на човек, който умее да различава същественото и да не се страхува да изразява позиция, дори с риск да не бъде харесан.








