Автор: Анна-Мария Иванова
Снимки: Ева Енчева, Нора Дунева и Ана Сярова
Все повече млади хора избират да отделят време за доброволчество. За някои това е шанс да
придобият нови умения, за други – начин да направят света малко по-добър. А понякога
срещата с една добра кауза може дори да предопредели професионалния път.
Един такъв пример е инициативата „Болница за плюшени играчки“, организирана от Комитета
по обществено здраве към АСМБ (Асоциация на студентите по медицина в България). В нея
бъдещите медици влизат в ролята на специалисти по педиатрия, УНГ, очни болести – а деца до
шест години „водят“ своите плюшени пациенти на преглед. Целта е малчуганите да преодолеят
страха от медицински изследвания и да разберат какво всъщност се случва в лекарския кабинет.
Сред доброволците е 19-годишната студентка по медицина Ева Енчева, за която събитието се
оказва не просто забавление, а повод за размисъл. „Децата изобщо не се интересуваха кой
какъв лекар е – просто искаха да разкажат от какво страдат играчките им“, казва Ева. Най-
честите „диагнози“ били болки в гърлото, кашлица или възпалени уши. Имало и по-драматични
случаи – счупени лапи и ръчички.
Доброволците показвали на „родителите“ как се прави рутинен преглед – слушане на
дишането, измерване на кръвно налягане, инхалации. „Учехме ги сами да прегледат играчката
си. Така страхът от лекаря изчезваше за минути“, разказва тя.
Не липсвали и забавни моменти. „Дойде едно плюшено зайче, което според детето беше изяло
пет парчета торта, 200 желирани бонбона и още куп сладки. Трябваше да му измеря кръвната
захар, а то настоя родителят „да махнем зъбите, защото били с кариеси’“, смее се Ева. За нея
преживяването се оказва по-значимо, отколкото е очаквала. „Знаех, че искам да бъда лекар, но
работата с децата ме накара да се замисля за специализация в тази посока.“
Когато я питаме какво би казала на връстниците си, тя е кратка: „Отворете сърцата си за
другите. Доброволчеството не е жертва – то е шанс да направиш нечий ден по-лек.“
Случаят на Ева показва нещо важно за Поколение Z – желанието да се помага е повече от
временна мода. То е ценно умение, което развива емпатия, увереност и нов поглед към света.
А понякога една плюшена играчка, която „боледува“, може да промени посоката на бъдещия
живот.
