Автор: Селин Ариф
Снимки: Pinterest
„В екипа ни почти няма инженер, който да пише код ръчно – използваме ИИ за това. Задаваме му шаблона и контекста, а той генерира цялата спецификация за нови функционалности. Девелопърите проверяват резултата, за да бъде гарантирано доброто качество. ИИ ни спестява много време и ускорява работата на целия продуктов екип, но критичното мислене и разговорът с клиентите остават изцяло човешка отговорност“, споделя Мартин А., продуктов мениджър в българска софтуерна фирма за зарядни станции, как ИИ подпомага ежедневната му работа. Той е ефективен помощник, допълващ човешкия труд.
Там, където се изисква творчество, междуличностно общуване или критично мислене, човешкият фактор остава незаменим. Лекари, учители, психолози, дизайнери – професията им вероятно ще бъде подложена на промяна, но няма да изчезне. Но рутинните професии са първи на прицел – административни служители, оператори, счетоводители, служители в кол центрове. Алгоритмите могат да обработват текстове, да сортират документи и да отговарят на въпроси по-бързо от човека.
Образованието – ключът към адаптацията
,,Когато имам новина за обработка, използвам чат GPT и той ми я прави на 30-секундно интересно видео, което да пусна в TikTok. Най‑много използвам Captions AI да ми генерира субтитри. Допитвам се до ИИ също и за оценка и съвети при създаване на тъмбнейли“, споделя работещ студент, който се занимава с монтаж и обработка на видеосъдържание за една от медиите у нас.
Образователната система в България все още трудно догонва темпа на технологичните промени. Макар някои университети да въвеждат специалности по машинно обучение и анализ на данни, реалната нужда от дигитални умения надвишава предлагането. Според проучването ,,Нагласи на студентите към бъдещата им работа“(май 2025) на Нов български университет, „NewBlog4U“ и платформата kazva.bg, 34 % от студентите считат, че, е “важно или по-скоро важно” да могат да използват ИИ в работата си, 43 % са неутрални, а 23 % не го считат за важно.
Данните показват, че младите у нас не са категорично ,,за“ или ,,против“ ИИ, но интегрирането му в работния процес става все по-осезаемо.
Неравенствата може да се задълбочат
Един от по-слабо обсъжданите ефекти на ИИ е рискът от задълбочаване на социалните различия. Висококвалифицираните кадри ще могат да използват технологиите, за да увеличат доходите си, докато работниците без дигитални умения може да изпаднат в по-несигурни позиции. Изследване на ОИСР сочи, че „ако не се предприемат активни мерки, автоматизацията може да увеличи поляризацията на пазара на труда“. Това означава, че освен икономическа ефективност, обществата ще трябва да мислят и за социална справедливост – достъп до обучение, подкрепа при преквалификация и защита на работещите.
Ще открадне ли изкуственият интелект работата на хората?
Страхът от алгоритмите се среща все по-често, а безпокойството на хората за работните им места се засилва лавинообразно. Дали машините ще „откраднат“ работата на хората или ще създадат нови професии, това е въпросът който си задават и експертите?
Според Международната организация на труда, изкуственият интелект има по-голям потенциал да допълва човешкия труд, отколкото да го замества. „Вместо да елиминира цели професии, ИИ по-скоро ще трансформира задачите в тях“, се посочва в доклада Generative AI and Jobs.
Тази трансформация вече се вижда – в офисите, където чатботове подпомагат комуникацията с клиенти, в медицината, където алгоритмите анализират снимки, и дори в журналистиката, където софтуер помага при обработката на данни.
България между възможност и изоставане
В България ефектите от изкуствения интелект тепърва се усещат. По данни на Американската търговска камара едва 5% от работните места у нас са изложени на висок риск от автоматизация чрез генеративен ИИ. От Българската индустриална асоциация са категорични, че основният проблем е в намирането на специалисти с нужната квалификация по ИИ. Недостигът на експерти и липсата на системна подготовка в образованието поставят страната в риск от технологично изоставане. Докато светът ускорено инвестира в преквалификация, България все още реагира бавно.
Бъдещето – сътрудничество между човека и машината
Изкуственият интелект не е нито спасител, нито враг. Той е инструмент и зависи от нас как ще го използваме. В най-добрия сценарий, хората и машините ще работят заедно – алгоритмите ще вършат повторяемите задачи, а ние ще се съсредоточаваме върху идеите, решенията и отношенията.
