Автор: Стефка Дончева
Весела Ножарова е изкуствовед, куратор и арт критик с дългогодишен опит на българската и международната арт сцена. Тя е автор на книги и публикации, посветени на съвременното изкуство, и куратор на редица изложби в престижни галерии и институции. През 2007 е куратор на българското участие във 52 Венецианско биенале за съвременно изкуство. Работи активно за популяризирането на младите автори и развитието на културната среда у нас.
Пазарът за съвременно изкуство в България остава нишов, но динамичен сектор, в който през последните години се наблюдава видимо оживление. Все повече млади автори намират сцена за изява, а частните галерии започват да изграждат устойчиви партньорства с художниците. В същото време финансирането и традициите в колекционирането продължават да бъдат предизвикателство. За механизмите, по които работи пазарът на изкуствата у нас, и за това как се изграждат доверие и стойност в света на изкуството, за моделите на финансиране на частните галерии, за партньорството между тях и художниците разговаряме с изкуствоведа и куратор Весела Ножарова.
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъскват куратори и собственици на частни галерии за съвременно изкуство в България?
Най-голямото предизвикателство е липсата на стабилен пазар, на който галериите да разчитат. Частното пространство изисква сериозни разходи – за наеми, режийни, заплати, а организирането на изложби е скъпо начинание. Художниците очакват галерията да продава, но традициите в колекционирането на съвременно изкуство в България са слаби, няма нагласа да се инвестира в съвременно изкуство. Така че нишата е много малка, а пазарът ограничен. Въпреки това бих казала, че напоследък се наблюдава оживление. Работя с млади художници по проекта „Артстарт“ и има интерес към техните творби – някои се изкупуват още по време на изложбите. Появяват се хора, които следят младите артисти и ги подкрепят. Макар да не можем да говорим за установен пазар със стабилни правила, има наченки на развитие и ситуацията е по- добра, отколкото преди години.
Как тогава се финансират частните галерии у нас?
Повечето собственици на галерии не могат да разчитат само на приходи от продажби, за да покрият разходите си. Те често се нуждаят от допълнителен доход – било то от собствен бизнес, от кандидатстване по проекти и фондове, или от други дейности. Това не е рядкост и по света. Много галерии в чужбина също се подпомагат от паралелна дейност или търсят финансиране по програми. Начините за финансиране са различни – някои галерии отдават част от пространствата си под наем, други кандидатстват по програми на Министерство на културата, Столична програма „Култура“ и други. Има и лоши практики – например галерии, които искат от художниците да плащат наем, за да изложат свои работи. Това девалвира взаимоотношенията между галериста и художника.
А какви са идеалните отношения между художници и галеристи?
Отношенията трябва да бъдат партньорски и базирани на взаимно доверие и лоялност. Това не е еднопосочен процес: не само галеристът се грижи за художника, но и художникът трябва да бъде лоялен и да уважава ангажиментите си към галерията. В света на изкуството съществуват неписани правила, според които, когато галерията инвестира в един автор – организира му изложби, представя го на панаири, издава му каталози – той се задължава да работи с нея дългосрочно и да не продава произведения директно, заобикаляйки галерията.
В България отскоро някои галерии започнаха да изграждат дългосрочни отношения с конкретни художници и да ги представят официално като „художници на галерията“. Понякога това се основава на договори, но често отношенията се крепят само на устни договорки и взаимно доверие. В малкия български арт свят всичко бързо става известно – ако художникът продава „на черно“ или наруши договореностите, това подкопава доверието и взаимоотношенията.
Галериите в чужбина често работят с художници от самото начало на кариерата им и ги подкрепят през целия им творчески път. Галеристите инвестират в развитието на художника – организират му участия в изложби, кандидатстват с него за музеи, издават каталози, подпомагат продукцията му и се грижат за представянето му. В замяна художникът е лоялен: работи само с галерията, дава ѝ процент дори при продажби извън нея и се представя с нейното име. Това са ясни и прозрачни взаимоотношения, които изграждат доверие и дългосрочно сътрудничество.
В България вече има галерии, които правят подобни опити – например галерия „Сариев“ в Пловдив работи с фиксиран кръг автори; „Little Bird Place“ в София също има избрани художници; „359“, „Doza“ и други галерии също започват да създават по-дългосрочни отношения с артисти. Това е положителна тенденция, защото показва по-сериозен ангажимент на галериите към изграждането на артистични кариери, а не само към организирането на отделни изложби. Добрите галерии работят със свой кръг от художници.
Какво е мнението ви за отдаването на изложбени пространства под наем на художници?
Категорично смятам, че художникът не бива да плаща наем за изложбено пространство. Това девалвира същността на галерията като институция. Задължение на галериста е да направи изложбата, да се опита да продава и да инвестира в представянето на художника. Ако галерията започне да изкарва пари от наем на пространството си, тя се превръща в услуга, а не в партньор на артиста. Това нарушава модела на доверие и сътрудничество, на който трябва да се основават отношенията.
Има изключения, когато художник кандидатства за проектно финансиране и залага наем за пространство в бюджета си, тогава е нормално да се заплати за използването на галерията. Но това е съвсем различна ситуация от практиката художниците да плащат от джоба си за наем, за да покажат изкуството си.
А изгражда ли се доверие между галерия и колекционери и как?
Най-важно е галерията да демонстрира последователност, професионализъм и да поддържа високо качество на показваните произведения. Доверието се изгражда бавно, с години. Необходимо е галеристът да подбира внимателно художниците, да работи дългосрочно с тях, да има ясна концепция и програма. Ако галерията постоянно сменя стила си, компрометира качеството или се стреми само към бърза печалба, доверието на колекционерите бързо се губи.
Доверието е ключово не само за клиентите, но и за самите художници – те трябва да са сигурни, че галерията ще ги представя коректно, ще отстоява интересите им и ще инвестира в развитието им.
Галерията е институция, която изгражда стойността на едно произведение. Контекстът на изложбата, добрият куратор, концепцията, публикациите в медиите и участието на художника в последващи изложби или музейни експозиции повишават стойността на работата му. Цялата тази история около едно произведение създава неговата ценност и го прави по-разпознаваемо и желано от колекционерите. Примерно, ако творба е участвала в няколко значими изложби, това ѝ придава тежест и я прави по-привлекателна за купувачите. Галерията е мястото, което валидира стойността на произведението, показва го в професионален контекст и изгражда имидж на художника.
Как се срещат художници и галеристи?
Най-често това става чрез активна комуникация в арт-средата – посещения на изложби, откривания, участия в събития. Ако един художник не ходи по откривания, не познава колегите си и не изгражда контакти, шансът му да намери галерия е минимален. Общността в света на изкуството е важна – това е мрежа от връзки, в която се обменя информация, споделят се впечатления и се създават партньорства.
Студентите в Художествената академия, например, често не знаят къде са галериите в София и не посещават изложби. Това е голям проблем, защото, за да бъдеш успешен артист, трябва да си активен в общността. Откриванията са като институция – там се срещат художници, галеристи, колекционери и куратори, там се създават нови възможности.
Голяма част от процеса на „откриване“ на нови художници става още докато те са студенти. Галеристите ходят по дипломни защити, гледат общи изложби и следят младите автори. Важно е художниците да проявяват активност, да се показват, да кандидатстват за участия в проекти, да изграждат портфолио и да присъстват в социалните мрежи. Instagram се превърна в ключов инструмент за представяне на творчеството и за първи контакт между артисти и галерии, както в България, така и по света. Кандидатстването по конкурси и различни събития също е добър вариант.
Къде в цялата тази картина е ролята на куратора?
Ролята на куратора е много важна. Макар че в частните галерии не винаги е задължително да се работи с външни куратори, добрият куратор повишава качеството на изложбата и я прави по-интересна за публиката и колекционерите. Кураторът създава концепция, която обединява произведенията, подготвя текстове и помага на галерията да комуникира по-лесно с аудиторията. Това добавя стойност към проекта и прави галерията по-престижна.
В страни като Австрия, например, частните галерии получават общинско финансиране, за да канят куратори и да правят изложби с интересни концепции, които да съвпадат с големи събития като арт панаири. Кураторските проекти също създават история около дадено произведение, повишават неговата стойност и позволяват то да бъде показвано многократно в различни контексти.
Има ли публика за съвременно изкуство в България?
Да, все повече публиката се ориентира към съвременното изкуство. Особено хора, които са учили в чужбина и са посещавали изложби и музеи, но все още публиката е неуверена. И пак основен източник на влияние и канал е инстаграм, колкото и да е странно. Нашето изкуство е ефектно, но все още не толкова идейно, колкото на запад. За съжаление художниците в България нямат достатъчно средства за да творят и това си личи.
Има ли връзка между частните галерии и държавните институции в Българияи каква е тя?
Има какво да се подобри. Държавните институции и частните галерии трябва да си сътрудничат по-активно. Финансирането е ключово. Вече съществуват фондове като Национален фонд „Култура“ или Столична програма „Култура“, които подкрепят проекти на частни галерии. Ако галерията подготви добър проект, шансът да получи финансиране не е малък. В програма „Дебюти“ на НФК се отпуснаха и доста пари за млади автори.
Градската и Националната галерии също могат да играят роля – например, да купуват произведения на съвременни художници от частни галерии и изложения. Директорката на Софийска градска галерия, например откупи две картини от София арт феър, което беше чудесен пример. Това е практика по света и е важна стъпка за подкрепа на артистите и галериите. В последните години се вижда известно раздвижване, но има още какво да се направи за по-тясно сътрудничество и активна културна политика.
Какво прави една частна галерия успешна?
За да бъде една частна галерия успешна, най-важното е да съумее да издържи във времето, без да прави компромиси с качеството. Галерията трябва да изгражда доверие у колекционерите и художниците, да поддържа ясна концепция и стабилна програма. Само така тя може да оцелее на пазара и да се наложи като значим играч в арт средата.
Промяната вече е видима – нови пространства, млади колекционери, публики, които започват да търсят съдържание, а не само ефект. Истинският пазар ще дойде тогава, когато доверието се превърне в навик, а не в изключение.
