Автор: Любослав Венев
Снимки: https://www.freepik.com/
Беше краят на лятото. Тъкмо навърших 18. Всяко море изкарвахме с приятелско семейство и тяхната дъщеря, малко по-голяма от мен. Това лято момичето беше завършило следването си в Холандия и наесен планираше да се установи за постоянно в чужбина. Често се закачахме, но аз гледах на нея като на по-голяма приятелка и не мислех за друго. Към края на почивката тя ми предложи да се видим преди да замине. Прекарахме целия ден заедно, а вечерта директно ме покани да спя у тях. Така и стана – преспахме заедно. Беше ми за първи път и го усетих като нещо много специално, но за нея сякаш беше спорт. На сутринта тя ме събуди и ми каза да си тръгвам – просто „айде, чао!“. Бях объркан и натъжен. Имах породени силни емоции към нея, а тя си тръгна и ме остави с усещането, че повече няма да я видя. За мен това беше болезнено.
В забързаното ни всекидневие, сякаш нямаме време за нищо, дори за любов. Животът ни е низ от непрекъснати промени, а традиционните взаимоотношения вече не са единственият начин , който свързва хората. Връзките вече не могат да бъдат категоризирани като „обвързващи“ или „неангажиращи“. И именно тук се появява терминът „situationship“ – нещо повече от приятелство, но по-малко от връзка.
Дигиталната любов и страхът от лесната заменяемост
Дигитализацията сякаш пречупи разбирането за нашите взаимоотношения. Swipe left, swipe right и хоп – виждаме интересен обект. Това улеснява запознанствата и затруднява трайността на връзките. Много хора така откриват своята половинка, но и твърде лесно я подменят. Наскоро попитах приятелка, която вече е във връзка, дали няма притеснение, че в университета ще срещне някой по-красив, по-умен и по-уникален от нейния партньор. Тя ми отговори: „мислила съм си, че това може да се случи – все пак не съм сляпа. Но като знам, че моята половинка ме обича и цени, това, че съм видяла Кен, няма значение. Пък и за какво ми е Кен без качества, които ме кефят?“ Но да успеем да запазим качествени и ценни взаимоотношения със своите половинки, въпреки пренасищането с толкова много информация, днес не е никак лесно.
Приятелство или нещо повече
Имах човек, с когото споделяхме симпатии един към друг, но само толкова. Аз постоянно бягах от това да прекрача границата на friend zone и това продължи цели три години, докато накрая той се отказа. Прекрати контакта ни без обяснение. Въпреки всичко съм благодарна, че той се появи в труден период за мен и ми помогна да премина по-леко през някои перипетии. Всъщност, сега си давам сметка, че бях хлътнала по него, изпитваща първи любовни трепети, но се страхувах да си го призная.
Situationships – демоверсията на любовта
Situationships са доста объркана представа за любовта. А и нормалните връзки понякога вече започват да приличат на тях – хората дълго остават в контакт, който няма ясно дефинирани граници. А може би точно това се харесва днес – няма строги правила и ангажименти, няма усилия. Всеки е свободен да има и други връзки. Но това е доста объркващо и за двете страни, оставя неясни въпроси и усещане за несигурност.
Всичко много наподобява онзи момент, когато намерите нова видеоигра и играете само първите няколко нива, защото пълната версия е заключена? Е, situationship е същото – демоверсия на връзка, достатъчно функционална, за да не си самотен, но без premium достъп до „обвързано“ или „сериозно“. Това е любов без дефиниция, романтика без ясни правила – като да играеш „Монополи“, но без да знаеш дали в крайна сметка ще строите къща заедно или единият просто ще фалира емоционално. Едни казват, че това е свобода – можеш да си тръгнеш, когато поискаш. Други смятат, че е капан – защото никога не знаеш дали и другият не планира да си тръгне преди теб. В крайна сметка situationship е като разреден сок – има вкус на нещо хубаво, но пък и съмнително. Въпросът е: искате ли да си долеете вода в сока или направо да си сипете нещо по-силно?
Искате ли нещо повече?
В днешния свят на бързи запознанства и несигурни отношения situationships се превърнаха в нова норма. Те предлагат удобство, но оставят въпросите без отговори. Може би най-важното е да знаем какво искаме – дали искаме да плуваме в плитките води на временните отношения или да се гмурнем в дълбокото с някого, който е готов да ни държи за ръка. А любовта не е просто игра без правила, а избор, който правим всеки ден.