Автор: Селин Ариф
Снимки: Александра Димитрова
Сбогом, училище! А сега накъде? Всяка година над 4000 български зрелостници избират да учат в чужбина. Ако си един от тях, най-вероятно вече си се ориентирал в избора си на чуждестранен университет и се подготвяш за кандидатстване. Или може би си решил да си дадеш gap year и да помислиш още малко какво и къде ти се учи? Чудиш се дали още можеш да хванеш последния влак за кандидатстване зад граница или ти предстои такова след няколко години, но желаеш да се запознаеш с процедурата отрано… Срещаме те с човек, който е бил на твоето място допреди 3 години. Заедно с Александра Димитрова ще ти разкажем какво е да си студент в Германия и какъв път ти предстои, ако това е мечтаното учебно място и за теб.
Алекс, разкажи ни малко за себе си.
Казвам се Александра Димитрова, на 20 години съм и завърших ЕГ ,,Пейо Яворов’’ в Силистра. Учих в немска паралелка, но се занимавах и с математика паралелно с езика, тъй като от малка имам афинитет към нея. Всяка година се класирах първа на областния кръг в олимпиадата по математика, а два пъти съм била на призови места и в Националното математическо състезание за чуждоезикови гимназии. Всъщност, езикът и математиката не са толкова различни, колкото изглеждат – и двете са структурирани науки, в които има правила и логически връзки.
Какво учиш в момента и защо се насочи към чужбина?
Уча Информатика в Техническия университет в Ааахен, Германия. Може би градът не е познат на повечето хора, но се намира близо до Кьолн. Днес е известен като студентски град, но няма нищо общо с този в София, освен, че също кипи от млади хора. Иначе е далеч по-тих и спокоен. Спрях се на Техническия университет в града, тъй като проучих, че е един от най-добрите за изучаване на моята специалност. Предлагат се и много добри възможности за работа, свързани с университета. Образованието е на високо ниво и се дължи на професорите, които са професионалисти в сферите си – участват в международни конференции и е невероятно, че имаме шанса да учим и подготвяме дипломните си работи при такива хора. Винаги съм знаела, че ще дойда да уча в Германия, защото вярвам, че е хубаво човек да смени обстановката. Дори и да отидеш в друг град в България, хората си приличат и е трудно да се сблъскаш с такива,които мислят различно, които са израснали по друг начин. И ако не направиш тази промяна докато си млад, то кога?
Каква е процедурата по кандидатстване за обучение в Германия?
Най-важното нещо е езиковата диплома, тъй като в Германия почти всички бакалавърски програми са на немски. При магистратурите е обратно – за тях е нужна английска диплома, тоест можеш да се обучаваш и без да говориш немски. Следващата стъпка е превеждане на дипломата за средно образование като това може да стане и чрез агенция, но аз го направих сама. И понеже е хубаво да има къде да живееш след като те приемат, последното нещо е, разбира се да си намериш жилище. Самото записване в университета става онлайн или документите се пращат с куриерска фирма.
Как протече интервюто ти за общежитие?
Хубаво е първо да спомена, че немските общежития се различават от българските по това, че до последно мястото ти в тях не е гарантирано. Понякога за едно място се борят повече от 10 студенти, затова е желателно да се запишете отрано. Лично аз кандидатствах година по-рано за общежитие в Аахен като всеки месец трябваше да потвърждавам, че още чакам. Има два начина да получиш стая в общежитие – някои университети директно ти изпращат имейл, когато се освободи стая и си достатъчно напред в списъка, други, както в моя случай, ти дават шанс да избереш за кое общежитие да кандидатстваш. Вариациите са различни – някои са самостоятелни стаи с общ коридор, където делиш кухня и баня с няколко души. Други са по-скоро апартаменти, които споделяш със съквартиранти, а има и самостоятелни апартаменти, за които естествено е най-трудно да се уредиш. Другото различно е, че трябва да изпратиш кратко свое представяне, за да се запознаят с теб студентите, които живеят в общежитието и да решат искат ли да се присъединиш към тях. Мен ме одобриха от четвъртия път. Съквартирантите ми се оказаха иранка и немец, които любезно ми направиха видео-разходка из общежитието, тъй като си говорехме през Zoom. Стаите ми допаднаха толкова много, колкото и хората и 3 години по-късно мога да кажа, че направихме правилен избор. Избрахме се взаимно.
Доволна ли си от настоящата си специалност?
Да, на хиляда процента! В момента съм в последния си 6-и семестър от бакалавъра и пиша дипломната си работа. Харесва ми, че програмата ми не е напълно задължителна, а ми дава право на избор. Още от втори семестър на първи курс имах избираеми дейности като семинари и практики. Интересното на моята специалност е, че бакалавърът ми е структуриран така, че да обхваща всички области на информатиката, тъй като е доста обща наука. За мое щастие, имам и задължителни предмети по математика, което е стабилна основа за специализиране, в която и да е област после и най-вече да усетиш коя е твоята – приложната, теоретичната, техическата… Можем и да запишем Майнър специалност, която да е различна от основната ни специалност – една хубава прилика с НБУ. Очакванията ми относно специалността се оправдаха, но знам, че не при всички български студенти е така. Според мен се разочароват, защото имат очаквания за попадане в малка специалност, в която лесно се установява лично отношение на професора към тях. Аз бях наясно, че в моята специалност всеки семестър влизат поне 600 нови студенти. И понеже сами подреждаме програмата си, в някои избираеми курсове може да попаднеш дори с 900 човека в залата. Това прави личния контакт с колегите и преподавателите почти невъзможен.
Успя ли да пречупиш езиковата бариера и какъв съвет би дала за по-лесна адаптация?
Донякъде успях да пречупя езиковата бариера, но тя по-скоро идва от нас самите, отколкото от хората около нас. Просто се отпуснете да говорите – това е личният ми съвет. В началото и на мен ми беше трудно, после разбрах, че за хората е важно да се разберете, а не да говорите перфектен немски. Хубавото на Германия е, че има голям процент чужденци, с които самите немци са израснали от ранна възраст. В немските училища няма разделение между местни и чужденци, интеграцията е сравнително лесна.
Скъпо ли е да бъдеш студент в Германия?
Както в България е от значение дали живееш в Търново или София, така и в Германия градът е определящ и най-вече наемът на жилището. Това е най-големият разход за един студент. Общежитията в Германия са по-скъпи от българските, за сметка на това предлагат по-добри условия и ти дават усещането, че си като на квартира. Бих казала, че в по-малките градове спокойно можеш да намериш къде да живееш за 400 евро. Разходите за храна и излизания са горе-долу същите като в България. Стандартът на живот е различен за отделните градове, но всеки може да намери според бюджета и очакванията си нещо, което му пасва. Университетите предлагат и студентска карта за транспорт, от която също можеш да се възползваш. Последната новост във връзка с нея е, че тя вече важи за цяла Германия, а не само за областта, в която живееш. Известно е, че образованието е безплатно за студентите, като изключим скромната сума от 50 евро, която всеки семестър плащаме за социалните служби в университета – клубове по интереси, помощните служби за намиране на общежитие… Освен това, винаги можеш да започнеш работа за допълнителни доходи. Моят университет, например съдейства на студенти, които си търсят работа – постоянно се правят изложения на фирми, които привличат студенти, качват се обяви за работни позиции дори и да не могат преподавателите да те свържат с работодател. Имаш възможност за работа и в самия университет – можеш да станеш тютор по всеки предмет, който си завършил с хубава оценка. Това работя аз вече трета година подред – в задълженията ми влиза проверка на домашни, водене на упражнения, проверяване на изпити… Специалностите ни са огромни, така че тази работа не се извършва от професорите или асистентите, а от тюторите. Може би това е една съществена разлика в задълженията на един професор в Германия и в България – професорите при нас са на първо място изследователи, занимават се с академична дейност, а на второ място са преподаватели. Подготвянето на упражненията и изпитите пък е работа на асистентите, които, обаче на първо място подготвят докторантурата си.
Ако ти дойдем на гости в Аахен, къде ще ни заведеш?
Аахен е много стар град с важно историческо значение. В него са коронясвани всички императори на германската империя, а най-емблематичната фигура на града е Карл Велики. Аахен става любимият му град, провъзгласява го за столица на владенията си, построява и дворец. Градът е разположен на границата с Белгия и Холандия, затова туристите се впечатляват как пеша може да се стигне до най-високата точка на Холандия. Наричат тази точка „ъгълът на трите държави“, защото все едно си стъпил във всичките едновременно. Катедралата в центъра и кметството до нея отразяват красивата архитектура на града. Действително, когато се разхождаш из улиците му, все едно се разхождаш в галерия. Аахен е озеленен и природен като почти всички немски градове и понеже е сравнително малък се стига бързо до горите за излет, които го ограждат. Едно от любимите развлечения на нас студентите е да излезем в парковете или поляните за пикници. Бих казала, че повечето млади хора са навън, а в кафенетата са по-скоро възрастните. Удобство е, че през уикенда можеш да си хванеш влак и да се озовеш в Брюксел или Париж за 2 часа! И нещото, което ме изненада, идвайки да уча тук – студентската болница в Аахен е най-голямата мултидисциплинарна болница в Европа. Виждала съм я на живо и е наистина огромна с доста нестандартна архитектура. Нищо чудно, че толкова много български студенти идват тук, за да учат медицина. Заслужава си да дойдеш в Аахен и през зимата за Коледните базари – в тях има традиция, атмосферата е различна от тези в останалите страни. Дървените къщички, украсата, това да изпиеш хубаво греяно вино с любим човек… Можеш да се докоснеш и до занаяти, които местните са съхранили и демонстрират пред очите ти. Единствено бих препоръчала да посетите тези базари през седмицата, когато не е толкова натоварено, но поне се задържат за доста време. И не на последно място, препоръчвам ви да се отбиете в едно от любимите ми местенца в Аахен – книжарница „Артемис“. Тя е първата книжарница в града с основен фокус върху queer книгите и такива за феминизъм. Това е едно от нещата, които ми харесва в Аахен – градът е приемащ и отворен за нови бизнеси, ориентирани към различни групи от обществото.
Да разбирам, че ти си и отдаден читател, освен рационален математик?
Обожавам да чета! Обикновено в края на всяка година имам близо 50 прочетени книги – не, че ми е самоцел, но така се случва. Гледам да го правя повече в свободното си време, защото това е начин да изляза извън сферата на специалността ми. Не смятам, че човек трябва да ограничава вниманието си само върху основното нещо, с което се занимава професионално. Винаги съм се интересувала и от другите житейски области. Това е и причината вече година и половина да посещавам Читателския клуб към книжарницата, където често се провеждат културни събития, четения на автори, музикални изпълнения. Клубът ни се среща през един-два месеца и всеки път избира книга, която се чете и обсъжда на бъдещите ни сбирки. Излизаме от зоната си на комфорт с различни жанрове, а аз разчупвам и езиковата бариера с това занимание, защото обсъждаме книгите на немски. Така, че ви очаквам в Аахен и обещавам да ви превеждам!
