Автор и снимки: Сибила Кръстева
Какво е да пътуваш сам? Първоначално звучи страшно, но всъщност може да се окаже най-хубавото приключение в живота ти. Да тръгнеш сам не е лесно решение, особено когато си млад, свикнал да общува и споделя човек. И изведнъж оставаш сам с мислите си. Исках да разбера дали мога да бъда напълно сама и дали това ще ми хареса. Да, беше мой избор.
Кацнах в Айндховен (Нидерландия) с мисълта: „Дано не се изгубя.“ Само няколко часа по-късно вече се наслаждавах на разходка по плажа Шевенинген в Хага, с вятър в косите и усмивка на лицето. Оттам започна моята серия от градове, впечатления и малки моменти, които доказаха, че понякога най-хубавият спътник си самият ти.
Ставам рано и се възползвам максимално от деня
Хората навсякъде бяха усмихнати, любезни и готови да помогнат. Почти всички говорят английски, независимо от възрастта, ако се объркате, смело попитайте. Набелязах си места, които искам да посетя още преди да тръгна от България. Планирах дните си според забележителностите, които исках да видя и се ориентирах с помощта на Google Maps. В Нидерландия и Белгия влаковете са чести и много удобни. Тръгвах от гарите рано сутрин, обикалях, хапвах, имах време за почивка и се връщах обратно към гарата, която винаги е в центъра на града. Не съм по нощния живот, затова предпочитах да ставам рано, за да се възползвам максимално от деня, а и музеите затварят около 16:00–17:00 часа.
След Хага поех към Ротердам, модерен и архитектурно впечатляващ град, изграден почти изцяло наново след разрушенията през Втората световна война. Не пропускайте Miniworld Rotterdam https://www.miniworldrotterdam.com/ – умален свят на Нидерландия, който буквално оживява пред очите ви. След това продължих към Амстердам, град, в който един ден никога не стига, но въпреки това успях да видя повечето места, които си бях набелязала. Разгледах Body Worlds Amsterdam https://www.bodyworlds.nl/en/, където човешкото тяло е представено по впечатляващ и
неочакван начин, Музея на Ван Гог https://www.vangoghmuseum.nl/nl, в който най-силно ме впечатлиха късните му картини: онези, в които жълтото се смесва с тъга и надежда едновременно.
Мадам Тюсо https://www.madametussauds.com/amsterdam/en/, за която не ми остана време, но определено си заслужава да се посети.
Къщата на Ане Франк https://www.annefrank.org/en/ – по време на Втората световна война тя се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам и води дневник, публикуван след края на войната. В къщата й е тихо, сякаш времето е спряло, а в тази тишина усещаш колко крехък е бил нейният свят. Излизаш навън и светът изведнъж ти се струва по-голям, по-свободен и някак по-истински.
Канали, велосипеди и стотици усмихнати хора. Амстердам има атмосфера, която те кара да се чувстваш жив. Вечерта спонтанно реших да мина през Утрехт, само на 20 минути с влак от столицата. Тих и уютен град, пълен с вълшебства, остана ми любим.
Каналите му са на две нива, по-ниското е пълно с кафенета, в които можеш да седнеш буквално на водата. Хапнах там, гледах хората и си мислех колко е хубаво човек да живее без бързане и без план, който трябва да следва неотлъчно. Слушайки само звуците на града.
Избрах да спя в Розендал, малък град в южна Нидерландия, точно до белгийската граница. Това направи пътуването ми изключително удобно – няма проверки, а придвижването между двете държави е лесно и напълно свободно.
Улиците ухаят на вафли и шоколад, а архитектурата е величествена.
Първата ми спирка в Белгия беше Брюксел. Когато стигнах Гран Плас, просто заплаках. Обадих се на майка ми и ѝ казах: „Мамо, не мога да повярвам, че наистина съм тук“. Преди година гледах Гран Плас на снимки, а сега стоях в неговия център. Улиците около площада ухаят на вафли и шоколад, а ансамбълът от сгради, които оформят карето на площада е на повече от 300 години. Архитектурата е фламандски барок, но има и елементи на готика и ренесанс. Много от фасадите са богато украсени с позлатени орнаменти, статуи и гербове на занаятчийските гилдии от 16-17 век. Белгия е държава, която исках да посетя от много време. След това се отправих към Антверпен – град на диаманти и история, истинска архитектурна приказка. Следващият ден беше посветен на Брюж, един от най-красивите градове в Европа. Посетих Choco-Story Brugge https://choco-story-brugge.be/en/ и си тръгнах с торба, пълна с шоколад. Отбих се до Гент, не беше любимият ми град, но имаше свой чар и дух. Преди да се върна, разгледах и по-малките градчета, разположение по пътя на влака Нидерландия-Белгия – Берген оп Зоом, Есен и Росадата в Розендал, където си позволих малко шопинг и спокоен следобед.
Последният ден беше типично холандски: смених автобус, два влака, още един автобус и се озовах на летището. Полетът закъсня, но около мен имаше българи, така че чакането беше весело.
Практични съвети и не забравяйте да се усмихвате на хората, които срещате.
Пътуването между градовете беше истинско удоволствие. Влаковете са точни, чисти и удобни. Използвах NS International https://www.nsinternational.com/ за пътувания в и извън Нидерландия, 9292.nl https://9292.nl/ за градски транспорт и връзки, и SNCB/NMBS https://www.belgiantrain.be/en за Белгия. Билетите се купуват онлайн и се сканират директно от телефона. В Белгия са малко по-евтини.
Малък, но важен детайл: в градския транспорт и на двете страни трябва да чекирате дебитната си карта/билетче при качване и слизане, а шофьорът винаги ще ви поздрави. Усмихнете се обратно. Подгответе си чадър и слушалки, защото времето често е променливо, между 15–20°C дори през лятото. Пушенето е забранено на много места, а глобите за отпадъци по улицата са сериозни. Планирайте деня си, но оставете място за импровизация, понякога най-хубавите спомени се случват без план.
Вкусът на пътуването
Ако обичате да хапвате, това пътуване ще ви хареса много. Опитайте холандските stroopwafels – тънки вафли с карамелен сироп, които се топят върху горещо кафе. В Белгия задължително опитайте пържени картофки и вафли от Брюксел, както и разбира се, шоколад. И не забравяйте крафт бирите, гордостта и на двете страни. Хапнете и малко свежа риба, заслужава си!
Последната сутрин просто седнах на кафе и гледах хората. Всичко беше спокойно, леко, истинско. Когато пътуваш сам, не трябва да се съобразяваш с никого освен със себе си, решаваш сам кога да тръгнеш, къде да спреш, колко дълго да останеш. Има нещо много хубаво в това да мълчиш, да се наслаждаваш на тишината и на спокойните вечери, в които си лягаш без шум. Това, че бях сама, не беше страшно, а освобождаващо. Не се страхувайте да пътувате сами, ще се изненадате колко е приятно.
За всички, които мечтаят да тръгнат, но още не са посмели – ако чакаш знак, ето го.








