Автор: Никол Червенкова
Снимки: архив на Михаил Вешим
Според ново проучване, проведено от екип учени от Института по музикотерапия във Виена, изследващи начина на учене на младите хора, 75% от анкетираните студенти твърдят, че ученето на музикален фон с максимална мощност подобрява тяхната концентрация. В тази връзка НБУ ще инсталира мощни тонколони в библиотеките и читалните, по които на макс ще звучи музиката на Ед Шийрън. Така ръководството на университета се надява да повиши успеваемостта на студентите си. Предположението е, че всички ще останат доволни и щастливи.
Остават 274 дни до края на годината. След справка с Григорианския календар разбираме, че 91-вият ден е първи април, по-известен като денят на шегата.
Давам си сметка обаче, с настъпването на четвъртия месец от годината са се случили и ред други събития, изградили живота ни такъв, какъвто е днес. Например през 1778 г. на 1 април е създаден знака на долара; през 1826 г. пък е патентован двигателят с вътрешно горене; дори „Google“ стартира електронната поща „Gmail“ през 2004 г. на същата дата.
Това са само някои от откритията на 1 април през вековете. Колкото и значими да са те за живота ни днес, празникът, привличащ хора от цял свят с нотката веселие, която придава на всекидневието ни различна перспектива и ни подканва да погледнем от хумористичната страна на живота, е именно денят на шегата. Най-разпространеният неофициален празник е придобил голяма популярност в много страни по света и хората го отбелязват като се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.
Кутия с тютюн – шегата на крал Джеймс
Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата. Според една от тях, кутия с тютюн е причината за една от най-старите шеги във Великобритания. През 1614 г. крал Джеймс пуска слух сред гражданите на Лондон, че ако се помолят много силно, цената на тютюна ще падне. Лондончани това и правят. Тютюнът наистина поевтинява два пъти и те го изкупуват. След това обаче разбират, че това е било шега само за един ден. Похарчили парите си за тютюн, вместо за храна, те са разочаровани, но в крайна сметка крал Джеймс е искал да забрани тютюна, а шегата му помага в кампанията против пушенето.
Древните гърци обичали да посвещават празници на своите богове. В Елада традицията за деня на шегата се свързва с празненствата, организирани, подобно античния вариант на корпоративните партита днес. Тази традиция толкова се харесала на римляните, че те я пренесли и в своята култура като празниците “Хилария” в чест на богинята Сибила. Те продължавали от 25 март почти до 1 април.
Първоаприлски риби
Друга версия за началото на традицията започва във Франция с приемането на Григорианския календар и реформата за отпразнуването на Новата година, там обичайно чествана през месец март. По време на управлението си Шарл IX прави опит за реформиране, но среща неодобрението на голяма част от поданиците си. При Анри III вече е утвърдено, че вместо 1 април за начало на календарната година ще се счита 1 януари. Някои от поданиците на краля празнуват постарому още дълго време, но онези, които са възприели нововъведението, започват да изпращат новогодишни картички с шеговит характер на 1 април на привържениците на старата традиция. Установява се обичай – онези, които стават обект на шегите, на този ден да се наричат „първоаприлски риби“, а на гърбовете им да се лепят изображения на шаран.
В България като най-шеговито настроени са известни габровци и шопите, които често са предмет на хумористични творби и прояви.
Проводник на редица шеги са различни произведения на изкуството с хумористичен или сатиричен характер като карикатурите, комедиите, както и огромен обем хумористична литература, от която също могат да се черпят весели истории и шеги.
Писателят и сценарист Михаил Вешим
е живото доказателство за това, че в страната ни само времето минава, но хуморът не остарява. Още през студентските си години има амбицията да стане фейлетонист и с интерес наблюдава процеса на работа в редакцията на вестник „Стършел“. След завършването на журналистика в Софийския университет веднага е назначен в издателството. Работи в „Стършел“ от 42 г. без прекъсване, като през 2004 г. става главен редактор и до днес. Сатирик по душа, винаги мисли във “фейлетонни размери”. Работата в „Стършел“ го е научила да вижда смешното в живота. Споделя, че винаги, колкото и да са зле нещата, се старае да гледа от смешната им страна. „Животът е смешен, стига да виждаш смешното в живота“, заявява той. Фокусира се върху доброто. Забравя всичките си грижи, като види нещо смешно или интересен човек. Убеден е, че
„търсиш ли хумора , той те намира“.
Михаил Вешим доказва, че фейлетонът е достойнство, а не недостатък, особено в днешно време и пояснява, че различните поколения идват със свой характерен хумор, шеги, майтапи и сленг, и всяко следващо не е изгубило чувството си за хумор, то само се е преобразувало под други форми.
Призовава младите да спрат да се смеят на “мръсните думи“ и да започнат да ценят и въздействат, чрез силата на правилно използваните думи. Поколение „Z“ е на път да изгуби вкуса си към истински стойностните неща, не хумора си. Хуморът е въпрос на вкус, мярка и най вече за да можеш да възприемеш хумора, са необходими познания и култура, споделя писателят-фейлетонист Михаил Вешим.
