Автори: Сибила Кръстева, Виктория Костова, Белослава Кушева, Ана – Мария
Папазова, Виктория Иванова
За хиляди млади хора София е символ на възможности, градът на престижните университети, кариерния старт и активния социален живот. Но зад този динамичен образ стои една по-малко романтична реалност. Студентството в столицата често означава постоянна борба на баланс между учене, работа и оцеляване в условията на нарастващи разходи. В рамките на студентско проучване беше проведена анкета сред студенти в София, с цел да се установи кое е най-голямото предизвикателство пред тях. Резултатите са категорични: високата цена на живот, съчетана с необходимостта от работа по време на следването, е основният проблем за преобладаващата част от анкетираните.
Финансовият натиск – скритият „предмет“ в университета
Макар София да попада сред по-достъпните европейски столици според платформи за анализ на разходите за живот, като Numbeo, Livingcost.org и SofiaExpats, реалността за студентите е различна. Сравнението между средните студентски доходи и реалните разходи показва сериозен дисбаланс. За мнозина финансовият натиск измества фокуса от образованието и превръща следването в ежедневен компромис. Най-големите трудности, с които се сблъскват студентите, според анкетата са финансовите /62%/, както и произтичащото от тях намиране на работа за студенти /44,8%/. Разходите за наем, храна, транспорт и битови сметки оформят месечен бюджет, който трудно се покрива само с родителска подкрепа. Част от студентите дори обмислят прекъсване на обучението си или преместване в друг град.
Жилището – основен финансов товар
Най-осезаемият разход за студентите в София остава жилището. Наемите в столицата нарастват, а голяма част от студентите признават, че именно наемът „изяжда“ по-голямата част от месечния им бюджет. Според данни на Imoteka за 2025 г., цените в централните и престижни квартали като Център, Лозенец, Изток и Иван Вазов са около 10 и 12 евро на квадратен метър. В квартали със средна инфраструктура и метро, като Младост, Дружба и Слатина, наемите варират между 8 и 10 евро, докато в по-достъпни и развиващи се райони като Люлин, Овча купел и Дървеница цените са около 6 и 8 евро на квадратен метър. На този фон студентските общежития остават най-достъпната и често единствената реалистична алтернатива за младежи с ограничени финансови възможности. Те предлагат значително по-нисък месечен разход, включени сметки за ток, вода, отопление и интернет, както и по-предвидим бюджет без допълнителни и непланирани разходи. Най-големият комплекс от студентски общежития се намира в Студентски град и обслужва студенти от водещите университети в София. Общежития има и в райони като Дървеница, Дианабад и Хаджи Димитър.
Настаняването в студентско общежитие се извършва чрез класиране, организирано от съответния университет, като се вземат предвид социалният статус, доходът на член от семейството, успехът от предходната учебна година, както курсът и формата на обучение. В повечето случаи обаче, те не осигуряват комфорт и уединение, тъй като настаняването е в стаи с по двама или трима души, с общи бани и кухни, базово обзавеждане, контролиран достъп и охрана. Въпреки това условията варират от реновирани блокове до сгради, изискващи сериозни компромиси. Поради тези ограничения много студенти използват общежитието като временен вариант, докато намерят по-подходящо жилище на свободния пазар. За онези, които не са класирани или предпочитат повече лично пространство, естествената алтернатива са частните квартири под наем. Практиката показва, че изборът на квартал според транспортната свързаност, а не според непосредствената близост до университета, често води до по-ниски наемни цени без съществено увеличение на времето за придвижване. Животът в по-отдалечени, но добре обслужени от градския транспорт райони създава възможност за по-достъпни наеми. Добра практика сред студентите при избора на квартира е търсенето на обяви без посредник, тъй като това намалява допълнителните разходи. Такива обяви най-често се публикуват в специализирани групи във Facebook, като „Квартири под наем БЕЗ Посредник – София“, „Квартири и съквартиранти в София БЕЗ БРОКЕР“, и „Квартири и Съквартиранти Без Брокери в София“, както и в сайтове за обяви като Alo.bg.
Храна и транспорт – малки суми, голям ефект
Вместо скъпи заведения, студентите често разчитат на студентски столове, квартални закусвални и обедни менюта. При пазаруването на хранителни продукти най-често се избират вериги като Kaufland, Lidl и Billa, както и по-достъпни алтернативи като Pro Market и KAM Market. Платформата MySupermarket позволява сравнение на промоции и по-добро планиране на покупките. Общественият транспорт остава най-достъпният вариант за придвижване в София. Студентската месечна карта струва 15 лв., а годишната 200 лв., което позволява живот в по-отдалечени квартали без сериозна загуба на финанси. Допълнителни възможности за спестяване предлагат 50% при пътуване с БДЖ, както и ISIC картата, която осигурява отстъпки за хранене в партньорски заведения, намаления за културни събития, отстъпки в различни търговски обекти и др. Въпреки всичко повечето анкетирани студенти /75%/ споделят, че успяват да намерят частично решение на основните си затруднения. Единици са тези, които не се справят с
проблема.
Работа по време на следването – необходимост, не избор
Високата цена на живот в София неизбежно води до нуждата от работа по време на обучението. За много студенти тя не е избор, а условие за оцеляване. Международното изследване EUROSTUDENT показва, че в Европа основната причина студентите да работят е финансовата необходимост, а не професионалното развитие. Данни на Евростат сочат, че през 2023 г. 25,7% от младите европейци между 15 и 29 години са били заети, докато са учили. В България делът е значително по-нисък, едва 6,5% от студентите работят по време на следването си, според информация на Euronews България. Намирането на подходяща студентска работа се оказва сериознопредизвикателство.
Анализ на Karieri.bg посочва, че най-достъпни са позициите на непълно работно време в сфери като обслужване и търговия, кол центрове, доставки и дигитален маркетинг. Проблемът е, че много работодатели изискват пълна заетост, което често води до пропуснати лекции, хронична умора и спад в академичната успеваемост. Както отбелязват експертите от Европейската мрежа за заетост EURES, успешното съчетаване на работа и учене изисква гъвкави работни модели, ясни приоритети и реалистични очаквания и от двете страни. Липсата на достатъчно кариерно ориентиране, често тласка студентите към случайни и неподходящи работни позиции, които започват да изместват образованието, вместо да го допълват. Въпреки това съществуват работещи решения, които могат да ограничат негативните ефекти от съчетаването на работа и учене. Все повече университети в България поддържат кариерни центрове, които свързват студентите с работодатели, предлагащи стажове, почасова заетост и гъвкави работни графици, съобразени с учебния процес.
Важна роля за подпомагане на студентите имат и външни инициативи, организирани от бизнеса и неправителствения сектор. Пример за това са събития като Career Show,които събират на едно място работодатели от различни сфери и предлагат директен контакт със студенти и млади хора, търсещи работа, стаж или първа професионална реализация. Подобни формати допълват академичната среда, като предоставят практическа информация за изискванията на пазара на труда, възможностите за гъвкава заетост и условията за съчетаване на работа и обучение. Все повече компании развиват и собствени стажантски програми, насочени конкретно към студенти, които предлагат почасова заетост, дистанционна работа или сезонни ангажименти. Но тези програми не винаги се публикуват в масовите сайтове за търсене на работа, а често са достъпни директно в секциите „Кариери“ или „Работа при нас“ на уебсайтовете на самите компании. Добре е студентите предварително да набелязват организации в интересуващите ги сфери и редовно да проверяват официалните им сайтове за обяви за стажове и trainee програми. Това позволява съчетаване на обучение и работа при условия в които придобиваните умения кореспондират пряко със специалността. Онлайн платформите за търсене на работа също улесняват достъпа до подобни възможности, като правят по-видими позициите, подходящи за студенти. Сред най-използваните в България са Jobs.bg и JOBее.bg, а все по-често се използват и професионални мрежи като LinkedIn, където компаниите публикуват целенасочено обяви за студенти и млади специалисти.
Въпреки очертаните трудности, анализите на EUROSTUDENT и EURES показват, че устойчив баланс между работа и учене е възможен, когато са налице подходящи условия и информиран избор. Студентите се справят по-добре, когато работят на непълно работно време, разполагат с гъвкави или дистанционни форми на заетост и когато работата им е свързана с придобиване на практически опит, допълващ обучението. Активната университетска подкрепа, по-доброто кариерно ориентиране и информираният избор на студентите са ключови фактори за намаляване на риска от изтощение и прекъсване на обучението. Животът на студентите в София днес е далеч от клишето за безгрижни години. Той е постоянен баланс между финанси, работа и образование. Въпреки трудностите, студентството в столицата остава ценен опит не само академичен, но и житейски. Това е първата реална среща с предизвикателствата на пазара на труда и самостоятелния живот. Репетиция за бъдещето, която оформя не само професионалисти, но и устойчиви личности.






