Автор: Ева Радославова
Снимки: Косьо Хаджигенчев, Милена Янкова и Никала Александров
Изкуственият интелект вече не е футуристична идея, той е реалност и присъства в музиката от ежедневието ни. Но как точно младите хора възприемат това? Според анкета, реализирана от екипа на музикалния конкурс „New University Talent“ на Нов български университет с тема „Изкуствения интелект в музикалното творчество“, картината е по-сложна, отколкото си мислим.
82% от младите казват „не“: песен, създадена от ИИ не трябва да печели конкурс
„Ако алгоритъм спечели, какъв е смисълът изобщо да участвам?“, казва един от респондентите в анкетата, проведена през декември 2025 – януари 2026 г. Това е мнението на 82% от младите хора в България, според резултатите от допитването.
Повечето млади хора не са впечатлени от идеята изкуствен интелект да „композира“ музика. Те не вярват, че алгоритъмът може да улови това, което прави музиката човешка – душа, емоция, истинско изкуство. „Музиката е израз, не комбинация от звуци“, пише един от участниците в анкетата. Друг млад човек добавя „ИИ може да прави бийтове, но не и чувства“. Тези мнения не са маргинални – те се подкрепят и от числата. Почти 60% от респондентите попадат в групата на критично настроените към използването на изкуствен интелект в музикалното творчество, а общият индекс на одобрение (NPS) е силно отрицателен.
Скептицизмът надделява, но реалността позволява
Картината на музикалната индустрия обаче не е черно-бяла. Много млади музиканти не припознават ИИ като „истински артист“, но все пак използват инструментите му, особено когато става дума за продукция, звук или вдъхновение. Близо 45% от анкетираните признават, че вече са използвали ИИ инструменти за създаване на музика, най-често за бийтове, аранжименти или експерименти със звук. Още около 23% казват, че са използвали алгоритми за идеи или вдъхновение. Това създава парадокс, който се повтаря и в думите на участвалите в допитването: „Ползвам го като скица, не като финал“. Друг е още по-директен: „AI ми помага да тръгна, но не и да стигна“.
Границата става ясно очертана, когато става дума за признание и конкуренция. Именно там идва най-фрапантният резултат – над четири пети от младите категорично отхвърлят идеята AI песен да бъде награждавана „Все едно да се състезаваш с калкулатор“, коментира участник в анкетата. „Няма риск, няма лична цена“, допълва друг. За Gen Z музиката е нещо, което изисква уязвимост и емоция, и точно това не може да бъде автоматизирано.
Видеото е звездата

Анкетата разкрива и още една важна страна в начина, по който младите възприемат музиката. 52% посочват, че възможността да създадат музикален видеоклип ги мотивира повече от самата песен. „Ако няма визия, никой няма да стигне до звука,“ пише участник. В този свят музиката вече не е само аудио – тя е образ, вайб и идентичност, предназначени за споделяне.

Самуил Желев и оператор Калоян Балабанов
Това, което се случва в България, не е изолирано от тенденциите в света. В глобално проучване на Deezer и Ipsos от октомври 2025 г., проведено сред 9 000 души в осем държави, 97% от участниците не успяват да различат AI-създадена музика от човешка. И въпреки това мнозинството от тях настояват AI песните да бъдат ясно обозначавани и регулирани. Причината звучи познато: хората искат да знаят кой стои зад музиката, дори когато тя звучи „перфектно“.
Точно тук българските и световните данни се срещат. Не в паника от технологиите, а в нуждата от смисъл и честност. И както обобщава един от младите участници в българската анкета: „AI може да е част от процеса. Но ако махнем човека, махаме причината да слушаме“.
Хората искат правила
Глобалното проучване от IFPI (организация, която представлява музикалната индустрия) разкрива, че 79% от феновете смятат, че човешката креативност остава ключова за музиката, а около 76% мислят, че AI не бива да използва творби на артисти без тяхно разрешение. Тук се появява обща тревога – не само у българските млади, но и в световната публика: AI може да прави звуци, но трябва да има правила и прозрачност.
Процентите показват тенденция, но думите разкриват причината. Gen Z не отхвърля бъдещето. Тя просто настоява то да остане човешко.
Третото издание на конкурса за нова песен „New University Talent”, организиран от Нов български университет се реализира с медийната подкрепа на радио N-JOY. Партньори на инициативата са и музикална компания MUZE, както и музикалният магазин Форте Мюзик.
Всичко за конкурса можете да прочетете тук: https://talent.nbu.bg/. Записването на участниците е до 31 март 2026 г. Победителят получава музикален видеоклип на песента, медийно и дигитално разпространение, както и участие във финален концерт.
Очакваме ви!
Цялата анкета на екипа на „New University Talent“ можете да видите тук:
https://talent.nbu.bg/files/upizi/konkurs-nova-pesen/nbu_ai_music_report.html






