Автор: Белослава Иванова
Снимки: ChatGPT
,,- Четеш ли? / – Ами, зависи…’’
Връзката между българина и книгата може да се опише най-точно с фразата: ,,Не е лесно, но е сериозно’’. Българинът уважава книгата, почита я, държи я на видно място в библиотеката си, и от време на време бърше праха ѝ, но дали я отваря? По задължение или просто от липса на избор, когато говорим за най-четените български книги, се оказва, че народът ни все пак чете. И същевременно, книгите, които избираме (невинаги по своя воля), говорят много за българската народопсихология: онази специфична смес от патриотизъм, ирония, капка мъдрост и огромно недоверие към новостта.
Най-четените български книги не са просто списък със заглавия. Те са огледало на народопсихологията, но и отзвук от училищните травми. В същото време, те са и вечния стремеж към духовното учение ,,да минем тънко, ама с култура’’. Тиражите не са всичко. Още повече, с навлизането на социалните мрежи като начин за популяризиране на литературата, която все още е непозната, читателите непрекъснато се запознават с нови заглавия. И същевременно се открояват няколко литературни произведения, които са познати на цялата българска нация.
,,Под игото’’ – книгата, която всички са чели…по принцип
Невъзможно е да говорим за най-разпространените книги в България без вечното произведение, което дори в сънищата ни преследва ,,Под игото’’. Това е романът, който официално е прочетен от цялата българска нация, а неофициално е прелистван, резюмиран или гледан в своя филмов вариант. Вазовата творба ,,Под игото’’ присъства в живота на българското дете скромните два пъти в училищното образование. Един път в 6-и клас чрез главите ,,Радини вълнения’’ и ,,Представлението’’, но и един път в 10-и клас вече в цялост, защото се пада на матура. С появата си на училищната сцена оставя трайна следа, най-вече с възклицанията ,,А, това го учихме!’’ и ,,Много дебела книга беше!’’. Обратите в историите непрекъснато будят интерес, подобно сериалите, където един куршум може да лети 10 серии, но напрежението ще се поддържа.
Вазовите литературни произведения са твърде много, за да ги пропуснем. Освен „Под игото“, българският читател неизменно се връща към разказите и стихотворенията му. Причината е проста: той е навсякъде. В учебниците, в читанките, в матурите, и в съзнанието ни като „патриарх на българската литература“.
И макар четенето на автора често да върви ръка за ръка с националното чувство за дълг към образователната система, Вазовите произведения продължават да бъдат четени и извън училище, защото в тях, сякаш има нещо уютно с аромат на морал и минало.
Бай Ганьо е като смартфон на батерия 1%, винаги намира заряд
Ако има герой, който никога не остарява, това е Бай Ганьо. Книгата на Алеко Константинов устоява на историческите промени, защото българинът обича да се смее, особено когато смеха е леко болезнен и насочен към самия него. Ако ,,Под игото’’ е книга, която българинът уважава, то ,,Бай Ганьо’’ е книгата, която го познава. Героят на Алеко Константинов отдавна е напуснал литературните страници и се е настанил удобно в ежедневието, превръщайки се не просто в образ, а в манталитет. Ако днес Бай Ганьо беше жив, вероятно щеше да има активен профил в социалните мрежи, силно мнение по всички теми и подозрително отношение към „тия от чужбина“.
Манталитетът ,,Бай Ганьо’’ е смесица от хитрост, наглост, доза безобразие, дързост и леко умножена форма на превъзходство. Тези качества единствено спомагат за извличането на ,,келепира’’ от всяка житейска ситуация. Героят е като смартфон на батерия 1%, винаги намира заряд някъде. Четенето на ,,Бай Ганьо’’ е почти терапевтично: смей се на неговите безумия и после погледни около себе си, и изведнъж започваш да разпознаваш малко Бай Ганьо у всеки. Той се крие в опашката за мазна баничка в Студентски град, в интернет коментарите, в човека, който винаги се „промъква“ в трафика. И понякога, когато се смеем на него, тайно се усмихваме и на себе си.
Ботев – да се усетиш като революционер
Христо Ботев не е просто поет, той е супергероят на българската литература. Неговите стихове са като кратки емоционални взривове, но с патоса на социален хъс. Не е нужно много, за да повлияе върху съзнанието. Точно като хубавата ракия. Поезията му е идеална за бърз заряд на душата. Можеш да я прочетеш за пет минути, но ефекта остава цял ден. Стиховете му често ни карат да се почувстваме героични и готови да се изправим пред света, но при излизането от домашния уют, да поставим върху лицата ни малка усмивка и юнашки да подвием опашки, отивайки на работа, когато имаме среща с шефа. Хапливият език на Ботев удря читателите директно и ги кара да се замислят за темите, които се представят чрез него; да почувстват всички описани емоции, и с ракията в ръка да се усетят като едни истински революционери.
Какво значи най-четена книга и кой го решава?
Понятието ,,най-четена книга’’ звучи обективно, но в действителност е сложна амалгама от фактори: продажби, (защото касовият бон не лъже); класации на отделни книжарници; медийно присъствие на автора; препоръки от една позната, ,,дето много чете’’ или дългите училищни списъци с книги за лятото (четенето под натиск, също е четене). Важно уточнение тук е, че най-четенета книга не означава дочетена.
Жанровете също оказват влияние. В литературата съществува мълчаливо, но упорито убеждение, че ако един автор не е написал все още роман, той е ,,обещаващ’’. Ако авторът има написан роман, то тогава той е ,,интересен’’. Ако има три написани романа, то тогава е ,,голям’’ писател. Но защо от всички жанрови форми, романите са с най-голяма роля при оформянето на писателската кариера?
Културният мит за голямата книга.
Романът е литературния еквивалент на маратон. Всеки може да тича до спирката, за да хване автобус №73, но ако пробягаш 42 км, хората започват да кимат с уважение. Да напишеш този обемен текст, означава да издържиш собственото си темпо. Обемът е важен. Колкото по-голям том се напише, толкова повече овации ще се получат. Затова всеки човек, решил да поеме по дългата и неравна пътека на литературата трябва да изгрее, пишейки роман, защото така се създава илюзията, че приносът му е по-голям. Поезията е интензитет. Разказът е удар. Есето е разговор. Романът обаче е пространство, в което читателят живее. А „големият автор“ е този, който може да създаде свят, не само изречение. Нищо, че Чехов е казал, че „краткостта е сестра на таланта“.
И нека бъдем честни: няма нищо по-подозрително от тънката книга, дадена за направата на курсова работа по ,,Българска литература’’.
От уста на уста (от рафт на рафт)
Един от най-устойчивите механизми, чрез които една българска книга се превръща в ,,най-четена’’ не е чрез реклама, нито чрез литературна критика, а чрез класическата манипулация: ,,Ще ти хареса, повярвай ми!’’. Българският читател по традиция има недоверие към всичко, което е ново и е с официален авторитет, но почти безгранична вяра в препоръките на някой свой близък или колега, а понякога дори в думите на странния младеж, който виждат редовно на опашките в ,,Сиела’’ или ,,Хеликон’’. И понеже говорим за народопсихология, този механизъм функционира на принципа на устната култура, дълбоко вкоренена именно в нея. Предаването на заглавията от уста на уста, а даже и от рафт на рафт е практика, която няма срок на годност. С тези хитринки, четенето се превръща в социален акт, а не просто в индивидуално интелектуално преживяване.
Пътеводител към лесното примамване на книжни жертви: ,,Много е българско!”/ ,,Чете се леко, ама остава дълго, сякаш пиеш сливова ракия!’’/,,Не е като другите!’’.Ролята на рафтовете също е важна. Книга, преместена от долен към среден рафт официално става по-важна, а ако попадне на масата с надпис ,,Най-продавани” автоматично се превръща в книга, която ,,трябва да бъде прочетена’’. А ако има и примамваща корица, оцветена в любим цвят, повярвайте ми, че тази вечер няма да се спи.
Ракията като метафора на четенето.
В българската културна традиция, ракията не е просто алкохолна напитка, а социален и символен акт. По сходен начин книгата не е просто текст, а културен предмет с ритуално значение. Именно тук метафората между ракията и четенето намира своята логика. И двете изискват време, търпение и подходящ контекст, за да бъдат „консумирани“ правилно и с отговорност.
Литературната класика е като домашната ракия: тя се уважава по презумпция. Съвременната литература, от своя страна, напомня на купешката ракия: подозрителна, сравнявана и често отхвърляна с аргумента, че „не е като едно време“. Точно тези качества правят народопсихологичния елемент толкова важен: напълно приемливо е да се обсъжда книга, която не е прочетена докрай, както е приемливо да се коментира ракия, макар и с близната само една капка. И тогава идва проблемът, когато натрупаната купчина от непрочетени заглавия се срути върху главата на прокрастинатора, докато сънува фантастичните светове, в които ,,Хари Потър’’ го е отвел. Тази ситуация напомня на събирането на бутилките от ,,Кока Кола’’ с лепнат върху тях червен етикет: „За специален повод!“. Алкохолната напитка е и универсален дезинфектант за всяка една болест, дори ненамерена в историята на медицината, а книгата запълва духовната празнота, когато любимият турски сериал е свършил с трагичната смърт на свекървата, чието име никога не се знае, но продължава да вълнува нейната рода.
Социалните мрежи – вечната кръчма на новостите
Да си дойдем на думата… Какво е добрата ракия без кварталната кръчма, в която да се дегустира, докато се обсъждат важни теми, свързани с политиката, футбола и най-новите клюки в квартала? Социалните мрежи са в ролята на ,,дигитална’’ кръчма за обмен на информация, по отношение на скорошно одобрените от ,,Booktok’’ общност нови заглавия. Единствената разлика с ,,живата’’ кръчма е, че ракията е заменена с кафе, и е поставена на виртуалната маса, а разговорът за книгите е воден от хора, които все още не са стигнали до края на въпросното произведение, но вече са си изградили мнение, което няма как да не се сподели.
Във виртуалното пространство на социалната кръчма, всеки човек се превръща в литературен експерт. Социалните мрежи съкращават произведенията до удобен формат: книжно тяло = снимка; мнение = едно изречение; прочит = емоция. Изречения като „Много ме грабна!“; „Дълбока книга“ и „Разплака ме!“ заместват анализа и създават усещането, че сме прочели нещо важно, дори когато сме стигнали само до предговора. За да може уловката да е пълна, разбира се, е необходима професионално заснета фотография на корицата, сякаш пред очите ни е изправена супер известна личност, специално позираща на луксозно място, за да покаже своя статут. Ако е възможно до корицата да се поставят чаша кафе (по възможност с пяна), очила за четене и едно символично, пъстро листо, което да придава цвят – шанса културната стойност на представената книга да се увеличи е много по-голяма. Тази снимка изпълнява няколко важни функции: доказва намерение за четене, създава социално очакване и дава време на читателя да отложи реалния прочит.
Кратко ръководство по българско четене
1.Избери книгата, която ,,трябва’’ да се прочете, за да докажеш, че ,,минаваш тънко, ама с култура’’.
- Започни най-добре с класиката: ,,Бай Ганьо’’/ ,,Под игото’’/ ,,На прощаване’’. Ако искаш да изглеждаш по-сериозен: наблегни на ,,Рана’’ от Захари Карабашлиев. Ако искаш да бъдеш в тон с ,,трендовете’’, просто отвори платформата на ,,Тикток’’ и напиши в търсачката ,,Booktok’’.
2. Намери прекрасно кътче някъде и създай мини театрална сцена, върху която да поставиш въпросното четиво, подобно телерекламите по БТВ или Нова телевизия, след което извади телефона си.
- Подчертай цитат, който ,,звучи дълбоко’’ и го акцентирай с червен маркер, ако може даже с двойна линия, за да привлече зрителския поглед моментално и да го прикове. И имай предвид, че колкото повече харесвания има една книга, толкова по-четлива става за аудиторията, която искаш да привлечеш към тъмната страна. Примерен вариант: „Глина’’ от Виктория Бешлийска.
3. Пий думите на бавни глътки и преглъщай внимателно, сякаш пиеш алкохол.
- Не бързай. ,,Бързата работа, срам за майстора’’. Прелистването е форма на уважение, а спирането на произволна страница: класика. Докато практикуваш това упражнение не забравяй, че не е важно количеството, а впечатлението. Ако попаднеш в ситуация, в която всичките ти приятели говорят за книга, която чуваш за пръв път – просто кимай и се усмихвай леко, даже загадъчно. Мълчанието е знак на съгласие.
4. Обсъждай мнението си по книгата шумно и със самочувствие, дори да не знаеш нищо за сюжета ѝ.
- Най-лесният начин за отърваване на кожата в подобна ситуация е изказа ,,Аз лично я четох’’ + (мълчание за драматичен ефект) + (тежка въздишка) + ,,но най-важното е, че…’’ + (приповдигнат патос и малко цитати, взети от резюмето в интернет) = ,,Уау! Ти наистина четеш много книги!’’.
5. Споделяй всяка нова книга, която вземеш, (независимо дали си я взел на случаен принцип от рафта в библиотеката на баба ти) .
- Публикувай снимка на история в някоя от социалните мрежи. Сложи #Booktok girlie/ Bibliophile/ Bookaddicted. Напиши емоционален коментар; използвай прочувствен цитат, взет на случаен принцип от ,,Goodreads’’. Използвай силата на ,,дигиталната’’ кръчма и насочи мощта на книжната общност към собствените си цели, към които се стремиш в света на литературата.
В крайна сметка, българското четене не е олимпиада по търпение, а е умението да намериш радостта в странните метафори, с които да се опиташ да разгадаеш вечния въпрос: какво е казал автора? Така че, вдигни чаша кафе или чаша гроздова ракия, поздрави книгата преди да я отвориш и не се страхувай: да четеш по български модел е като студентските години – придобиваш го с малко болка, много усмивки и незабравими цитати, споделени в домашната купонджийска среда.
