Представете си феминистка версия на историята за Франкенщайн, развиваща се през викторианската епоха, когато любопитен учен връща към живота самоубила се бременна жена посредством присаждане на мозъка на собственото ѝ бебе. Това е история, която само режисьор като Йоргос Лантимос, известен с провокативния си ум, може да сътвори. Не е изненада, че Клети създания събра 11 номинации за „Оскар“ тази година, с което изпревари дори Барби на знаменитата режисьорка Грета Гъруиг.
Филмът „Клети създания“ е дръзка история, излизаща извън всякакви рамки, в която се преплитат социални теми като феминизъм, фалшът в елитарните общества и житейският смисъл като висша ценност на човешкия дух. Известната от филма „Ла-ла-ленд“ Ема Стоун влиза в ролята на главната героиня Бела, която е току-що върната към живота млада жена, но емоционалното и физическото ѝ състояние са на нивото на пеленаче. Бела няма спомени за миналото си и трябва тепърва да опознава света. Съзнанието ѝ е чисто и необременено, прекарва дните си в учене на думи и усвояване на фината моторика. Тя е любопитна и невинна, каквито са децата, а това прави удържането ѝ зад стените на голямата къща на нейния създател – учен, нелека задача. Ако някой разбере за съществуването на това беззащитно създание, животът и на двамата може да бъде застрашен.
Моментът, в който откриваме сексуалността си
За да разнообрази ежедневието на Бела и, за да се проследи развитието ѝ от научна гледна точка, д-р Бакстър наема един от учениците си – Макс, който да наблюдава и записва напредъка на младата жена. Постепенно Макс се влюбва най-искрено в Бела, тъй като тя прилича на нежна кукла, която обаче има буен темперамент, детска неподправеност и приключенска душа. Прекарват заедно часове наред, в които той ѝ разказва за екзотични места по света, а в нея се заражда непреодолимия копнеж да ги опознае. Това е и една от причините Бела да тръгне на околосветско пътешествие заедно с изкусителния адвокат Дънкън Уедърбърн, който се възползва от нейната наивност и еволюираща женственост. Бела е щастлива, че най-после ще бъде свободна, но уви – разбира, че природата на мъжа е ограничаваща и контролираща, макар първоначално да се е представяла в друга светлина.
Сюжетът ни разкрива етапите от развитието на едно момиче, което се превръща в жена с всички катарзиси, през които трябва да премине – пукащият се розов балон на детството, опознаването на собствената сексуалност, сблъсъкът със страданието на околните, любовта… Как се побират толкова много житейски познания в едно детско съзнание?
Неосведоменият човек е удобен инструмент в ръцете на знаещия
Моментът, в който Бела хваща книга е ключов за сюжетната линия – допреди това младата жена не си е задава екзистенциални въпроси, била е просто лист хартия, върху който арогантният адвокат пише желанията си. Както ни е известно, неосведоменият човек е удобен инструмент в ръцете на знаещия. Допреди да се потопи в книгите, Бела е жена, която е изследвала в дълбини единствено сексуалността си и я е демонстрирала явно и без капка свян, но интересът към знанието я завладява по-силно. Бела започва да търси мястото си в света, защото не иска да бъде само сексуален обект в нечии ръце или птиче в клетка. Разбира, че не ѝ е нужен мъж, за да го направи, а напротив – крехкото му его ще ѝ попречи да намери призванието си. Когато изоставя Дънкан, Бела започва да разчита само на себе си, но как ще преживява като единственото, което може да прави е страстна и разкрепостена любов? Това все пак ѝ носи греховно удоволствие и не разбира защо обществото слага табу върху тази тема. Бела скандализира останалите, именно защото не крие сексуалността си и е искрена във всичките си действия. Д-р Бакстър я определя като експеримент, но наравно с това Бела се превръща в експериментатор – нещо, което жените дълги години не са могли да бъдат. Младата жена експериментира с мъжете, с приятелствата, претегля везните на добротата и злото, анализира стойността на парите, изследва хората и фалшивото им благоприличие като от своя страна им придава от своята автентичност и невъзмутима откровеност.
Любовта е синоним на свободата
Бела е ходещо противоречие, смесица от най-изявените човешки недостатъци и плюсове, които ни правят пълноценни. Именно, затова не можем да се сърдим на героинята, дори и когато отива в едната или другата крайност – зрителят е свидетел на една търсеща себе си душа. Лантимос ни запознава с образ, който излиза извън границите на фантастичното и е някак близък до нас. Показва ни пътя на една еманципираща се жена, която тръгва от най-древната професия в Париж и завършва с осъзнаването на мечтата си да стане учен. Буквално и метафорично, възкресената героиня израства в себе си. Тя е едновременно своя майка и дете, както ѝ разкрива д-р Бакстър.
Какво се случва обаче, след като Бела се завръща у дома и там я чака съпругът ѝ от миналото, за което тя е изгубила памет? Ще тръгне ли с него, за да разбере причината за самоубийството си? Или ще осъзнае, че любовта е синоним на свободата, която ѝ е подарявал добросърдечния Макс? Гледайте „Клети създания“ и ще намерите отговора на тези въпроси, а и несъмнено у вас ще се породят още много.
