автор: екип NB4U
снимки: Bulatsa и личен архив
Мина времето, когато пилотите се изненадваха да чуят женски глас в слушалките си. Днес професията на ръководител полети е колкото мъжка, толкова и дамска. Една от младите дами, които ръководят движението във въздуха е Десислава Димитрова. Тя е родена в Перник през 1991 г. в семейство на математици. От родителите си наследява страстта към точните науки. Но изкуството я привлича по-силно. Още като ученичка се увлича по актьорската професия. Завършва 157-ма гимназия с изучаване на чужди езици „Сесар Вайехо” в София. След това учи бизнес мениджмънт в Бирмингам, Великобритания. После кандидатства в НАТФИЗ и е приета първа по успех в класа на проф. Атанас Атанасов. Присъединява се към трупата на Театър „Българска армия“. Но съдбата й е била друга – не на сцената, а пред радарите и с поглед в небето. Днес Деси е ръководител полети в РДВ. Съпруга е на Димитър Димитров – режисьор на филма „Гунди – легенда за любовта”, който в момента се радва на изключителен успех в кината. Имат двама сина – на 7 и на 2 години.
Деси, защо се отказахте от театъра, за да поемете по съвсем различен професионален път?
В театъра, срещнах моя съпруг. След раждането на големия ни син почувствах, че нямам желание да се върна на сцената. Актьорската професия не е много семейно поприще, трудно се съчетава с гледането на дете. Не можех да си представя как постоянно няма да съм вкъщи, ще пътувам, вечер ще съм на представления. От друга страна ми липсваше да се занимавам с нещо, което изисква организация и разпределяне на задачи. Тогава чух, че в РДВ търсят хора. Изобщо не познавах тази професия. Но реших да опитам.
Съдбовните знаци в живота ни не идват случайно. При вас как се случи?
Няма нищо случайно. Пътувахме група от театъра с бус към морето. Щяхме да участваме във „Варненско лято” с постановката „Много шум за нищо”. Седяхме един до друг с колега и той ми спомена, че понякога работи и като стюард в България еър, разказа ми за полетите, за пилотите, въобще за професията. Стана ми много интересно. Тази информация остана в главата ми. Като се върнахме, проверих как стоят нещата. Но още нямах смелостта да изоставя петгодишен труд на сцената. Една вечер съпругът ми се прибра от снимки и сподели, че и той чул, че в РВД набират кадри. Това беше вторият знак. Той познава моята страст към добрата организация и ме насърчи да опитам. Неведнъж се е случвало на почивки, докато той си пие бирата край морето, аз да решавам логически задачи на Менса. Явно мъжът ми пръв си даде сметка, че именно в тази професия ще мога да съчетая любимите си занимания – математика, логика, дисциплина, организаторски качества.
Какви са спомените ви от първия работен ден?
Всеки ръководител на полети първо преминава през сериозно обучение. При мен се удължи до две години, защото съвпадна с Ковид пандемията. Хубавото е, че през цялото това време получаваш стипендия и тя се увеличава с напредване на етапите. Първо учиш теория, после преминаваш
през тренажори, през реално дежурство, но с инструктор, явяваш се на изпити и чак след това започваш сам. Моят първи работен ден беше през октомври 2020 г. Бях втора смяна през деня с един колега, който усети притеснението ми и се стараеше всякак да ми помага. За съжаление, той вече не е сред нас, но винаги ще го помня с благодарност. Моето не беше точно притеснение, а по-скоро вълнение, че вече работя сама и, ако взема грешно решение, нямам никого зад гърба си да ме поправи. Тогава усетих голямата отговорност.
Хората не са много запознати какво точно прави един ръководител на полети. Разкажете ни накратко?
Повечето хора свързват професията с излитането и кацането на самолетите, което се ръководи от колегите, работещи на кулата. Но аз не съм там. Моята длъжност е ръководител полети – контрол и задачата на нашия екип е по-различна от тази на кулата. Ние контролираме целия трафик от прелитащи над България самолети. Моят район е Варна, Бургас, цялото Черноморие. Всеки си има свое въздушно пространство, за което отговаря. Поддържам връзка с пилотите, давам им инструкции, следя за изпълнението на полетите т.е. два самолета да не са на едно и също ниво по едно и също време, да се разминават на безопасно разстояние. Всеки пилот вижда на радара си какви самолети има наоколо, но няма информация накъде летят, дали набират височина, с каква скорост и т.н. Според нашите статистики за едно денонощие над България прелитат над 3 000 самолета. Понякога стигаме и до рекордните 3 800. Говорим само за гражданските полети. Други колеги отговарят за военните, но поддържаме координация помежду си.
Звучи доста напрегнато. Можете ли да откроите три основни качества, които човек на тази позиция трябва да притежава?
На първо място е дисциплината, да си винаги точен. Много е важно също да си в отлична физическа и психическа кондиция. Трябва да си отпочинал преди работа, да дойдеш навреме. Комуникационните умения също са важни – ние винаги работим в екип, по двама, разчитаме един на друг. Ако единият говори с пилотите, другият общува с ръководителите на полети от съседните държави, за да си предаваме самолетите, образно казано, когато напуснат нашите граници. Ние ръководим пилотите не как да управляват, а къде да се движат във въздушното пространство. И те трябва да изпълняват. Върви един постоянен обмен на информация. Така че, ако не можеш да се сработиш с колегите, мястото ти не е тук. И не на последно място се изискват математическа логика и пространствена ориентация.
Добавям и още нещо – отличен английски език?
Ние използваме особен английски, който съдържа специфични термини, общи за всички държави. Затова и по време на обучението имаме специални езикови часове. Ще дам пример. Когато самолетът трябва да набере височина, използваме фразата „Climb flight level”, а не граматически
правилното „Climb to flight level”*, защото в радиокомуникацията може „to” да се разбере „two”, т.е. две. И това да доведе до объркване и неразбиране. Прецизните инструкции са изключително важни. Неслучайно през три, шест, девет години се явяваме на изпити за поддържане на нивото на английски език.
Първата жена „ръководител на полети“ у нас е Маргарита Врагова, работила в края на 70-те години. От тогава броят на жените се увеличава. Чувствате ли се уверени в конкуренция с мъжете?
Ако преди години тази професия е смятана за мъжка, защото трябва да си решителен, да взимаш категорични и бързи решения, то днес жените ставаме повече и мисля, че се представяме много добре. Ние също притежаваме тези качества. Както във всяка работа, така и при нас, важно е какви умения имаш. А жените отдавна са доказали, че могат да се справят с много дейности едновременно и то отговорно – работа, деца, мъж, семейство, кариера. Всичко това ти изгражда качества, които преди 50 години, например, жените не са притежавали.
Разкажете ни за кризисна ситуация, с която сте се сблъсквали?
Наскоро имахме такава – пилот на прелитащ самолет за Истанбул съобщи, че на борда има човек със съмнения за инфаркт. Трябваше веднага да информираме колегите на кулата в Турция да подготвят линейка на пистата, да направят нужната организация. Това е момент, в който ти се обръща стомахът, но действаш хладнокръвно, бързо. Тук е мястото да подчертая, че обучението в България е на много високо ниво и ние сме подготвени за всякакви кризисни ситуации в небето. Слава Богу, за моите четири години в РВД не съм имала сериозен проблем. Но ще дам друг пример, който се случва рядко, за щастие. Това е разхерметизация в самолета. Пилотът трябва веднага да снижи, за да не изпаднат всички в безсъзнание. Няма никакво време да предупреди. И както е натоварено, под него има много други самолети, ситуацията става страшна. Трябва пространството под него да се разчисти, да се информират всички за случващото се, за да му направят място и да не се доближат на опасно разстояние.
Ако жена прочете това интервю и реши, че това е нейният професионален
път, какво бихте й казала?
Да е смела и да пробва. Много приятели ми казват, че съм избрала прекалено напрегната професия, но истината е, че когато работя, се чувствам прекрасно. С желание идвам на дежурство, обичам си работата и изобщо не ми тежи.
А изкуството?
И то присъства, разбира се. Взимам си „дозата” чрез моя съпруг, когато обсъждаме неговите проекти. Гледаме заедно много филми. Останалото време го посвещавам на децата.
Какви са изводите Ви за живота до този момент?
Първо, че невъзможни неща няма. Когато човек е позитивно настроен и се опитва да постигне целите си, всичко се случва. Трябва да сме благодарни на това, което имаме. Виждам как мнозина постоянно мрънкат. Това е изключително вредна енергия, която те завлича надолу. Вярвам, че когато си отворен към света и винаги си усмихнат, имаш по-добър живот.
Какво е успехът за една жена на 33?
Някак не мога да усетя тази възраст. Понякога още се чувствам малка, но вече у дома има двама по-малки, които съм родила. Особен период е за една жена. Преди десет години изобщо не си представях, че на тази възраст ще имам дом, семейство, подкрепящ съпруг, деца, професия, която ми доставя удоволствие, родители, които ни помагат. Затова сега съм благодарна за всичко това. Мисля, че съм успяла.
Вдъхновява ли Ви небето?
Разбира се. Всеки ден. То привлича с това, че е непознато, че е безкрайно.
Някои си въобразяват, че човек владее природата. Но изобщо не е така.
* Climb to flight level – буквално преведено „Набери до полетно ниво” –
определено вертикално разстояние, което самолетите използват за
хоризонтален полет.
