Автор: Ния Пантева
Снимки: Румена Царева, Сибила Кръстева и „Етюдите на София“
Само до преди седмица общественият разговор за Gen Z звучеше като списък от
обвинения: младите не са годни за работа, не познават системата и нямат дисциплина.
Представяха ни като крайни индивидуалисти, обсебени от хедонизъм и откъснати от
реалността. Така клишето, че „не разбираме системата“, удобно се преврърна в аргумент
за неглижиране на цялото ни поколение. Сякаш не сме способни да допринесем за по-
доброто функциониране на обществото. Ролята, която ни беше приписвана, често се
заключваше във фразата „безполезни консуматори“.
Но данните говорят друго. Според доклад на Pew Research Center (2023) над 60% от
работодателите признават, че оценяват Gen Z през „остарели стереотипи“, а McKinsey
(2022) отчита, че нашето поколение е най-колективистичното и социално ангажирано днес.
Докладът „Stress in America“ (2018–2023) на Американската психологическа асоциация
(APA) показва, че 75% от Gen Z са дълбоко засегнати от обществените проблеми – от
масови стрелби до климатични промени – и проявяват най-високата политическа
загриженост за последните десетилетия. А вместо „безполезни консуматори“, 64% от нас
съзнателно намаляват покупките си, движени от екологични и етични съображения
(Deloitte, 2023).
Стереотипите остават удобни, но вече нямат нищо общо с реалността на поколението,
което не просто познава системата – а отказва да приема дефектите ѝ за даденост.
Gen Z вече е на улицата
Поредното доказателство за обществената ангажираност на Gen Z се случи в София, когато
десетки хилади млади хора излязоха на протест. Както и през 2020 г., демонстрацията
беше заредена с енергията на новото поколение. Ние младите отново заявихме ясно
желанието си за промяна на опорочената система. А бюджетът беше само повод.
Сблъсък със счупената система
Всяко поколение е продукт на предходните генерации. То се формира под влиянието на
множество фактори – икономическата среда, образователната система, попкултурата,
ценностите на по-старите поколения и тяхното въздействие върху идващите след тях. Товае сложен и многостранен процес, в който всеки елемент взаимодейства с останалите.
Именно чрез този привидно хаотичен механизъм се изграждат поколенията. Така се
формирахме и ние – онези, които според „възрастните“ не разбират системата, нито света,
който те са ни завещали.
Ние разбираме системата. Просто я намираме за отблъскваща – нефункционална,
износена и неспособна да се реформира. Да, нормално е институциите, нормите и
традициите да изглеждат по-трудни за възприемане от младите, защото ние идваме с
различен културен код. Но когато времената са динамични, а системата отказва да се
развива и надгражда, конфликтът е неизбежен.
Особено болезнено е, че предходните поколения често отказват да адаптират света
спрямо настоящето и бъдещето. Така системата се втвърдява, остава статична и в крайна
сметка – нефункционална. Примерите са много: от „пари под масата“ за елементарна
услуга, през схемите с власт и връзки, до прогнилата съдебна система, в която всичко
опира до поръчки, влияние и пари. Често си обясняваме тази чалга-култура и мутренска
логика като наследство от поколения, изстрадали Прехода. Бруталната скорост, с която
родителите ни преминаха от планова към пазарна икономика, създаде хаос, страх и
разочарование, превърнати в апатия и цинизъм. И този цикъл се самовъзпроизвежда.
Gen Z променя правилата
Нашето поколение не е склонно да търпи счупената система. И не сме сами – навсякъде по
света младите променят „правилата на играта“. Над 40% от служителите от Gen Z отказват
задачи, които противоречат на личните им ценности, а почти същият дял не биха приели
работа в компания с несъвместими морални принципи, показва глобално проучване на
Deloitte, цитирано от Fortune (2023).
Именно ние поставяме във фокуса на бизнеса теми като социална справедливост,
психично здраве и баланс между работа и личен живот. Ценностите и философията на
нашето поколение започват да променят обществана необратимо. Ние сме толерантни,
социално отговорни и нетърпеливи да поправим онова, което виждаме като погрешно.
Ние сме бъдещето.
Какво ще оставите след себе си?
Начинът, по който гледаме на света, може да бъде отворен или затворен, прогресивен или
ретрограден. Но времето върви напред. Структурите или се променят, или се разпадат.
Сляпото упорство да се задържи статуквото е безсмислено и неестествено.
Оставаме с усещането, че поколението на властимащите все повече се втвърдява и
забравя простата истина: не вие, а ние сме бъдещето. И рано или късно ще променим
системата по наш образ.
Вдъхновена от теорията на Ерик Ериксън за психосоциалното развитие, бих попитала
управляващите: Какво ще оставите след себе си?
Ериксън описва избора, пред който човек в зряла възраст застава – между
„генеративност“, тоест създаване и предаване на нещо ценно на следващото
поколение, и „стагнация“ – застой и фиксация върху собствените нужди.
Ние, младите, имаме естествен стремеж към промяна и участие: ще наследим света, който
сегашните управляващи оформят. Затова настояваме той да бъде по-добър.
Може би е време отново да се запитате: Какво поколение сте отгледали?
Позволете ми да отговоря: отгледали сте поколение, което е толерантно, социално
отговорно и което отказва да приеме разбитата система. Стига сте опитвали да ни
потискате – няма смисъл. Ние сме ваш продукт. Научили сте ни да вярваме, че светът
може да бъде по-добър. Опитайте се да ни разберете. Опитайте се да ни доверите
бъдещето, което така или иначе идва – с ваша помощ или без нея.
Защото е неизбежно.
Може би истинският въпрос не е дали ние разбираме системата, а дали системата разбира
собствените си деца. Дайте ни шанс да я поправим. Защото сме онова, което ще остане
след като вашият път свърши.
Не се борете срещу бъдещето – помогнете му да се роди.
Защото колкото и да ви тревожи, то отдавна е тук.
И говори с нашия глас.
Този коментар изразява личното мнение на автора и не ангажира НБУ. NewBlog 4U e
медия на младите и ще продължава да бъде трибуна на това, което ги вълнува.
