Автор: Йоан Кантарджиев
Видео: Йоан Кантарджиев
Стефан П., който работи като преводач, признава, че почти винаги оставя курсовите си работи за последния момент: „Започвам да ги правя предишния ден преди крайния срок. Просто тогава знам, че няма накъде да бягам и сядам сериозно.“ За Благовеста М. мотивацията зависи от предмета: „Случвало се е да ги правя в междучасията, особено ако предметът не ме интересува. Иначе по важните неща си ги правя навреме.“ Пълна противоположност е Сибила К., студентка по журналистика: „Правя си задачите веднага, след като ги дадат. Така не ми тежат и не се натрупва стрес.“ Любо В. пък попада в добре познатата „сива зона“: „Започвам ги, после ги оставям, после пак се връщам към тях. Накрая пак става малко на зор.“ А Дани Ж. избира превантивния подход: „Правя ги предварително, защото иначе много се стресирам. Страхът, че няма да стане навреме, ме парализира.“ Начините, по които младите се справят със задачите си, са различни – и често крайно противоположни. Около 60–70% от студентите признават, че пишат курсови работи и есета в последния възможен момент, често в късните нощни часове преди крайния срок. Кафето е студено, очите парят, а курсорът мига заплашително върху празния лист. За едни това е навик, за други – резултат от липса на интерес, а за трети – единственият начин да се мобилизират. Така наречената прокрастинация или отлагането отдавна е неразделна част от студентския живот.
Защо отлагаме?
Психолозите отдавна свързват отлагането с емоции, а не с мързел. Според учения Тимъти Пайчъл прокрастинацията не е проблем на управлението на времето, а на управлението на емоциите, което обяснява защо задачите често се оставят за последния момент, въпреки ясното съзнание за последствията. Психологът Пиърс Стийл определя прокрастинацията като съзнателно отлагане на планирана дейност, въпреки очакваната вреда от това решение. В основата ѝ стоят страхът от провал, липсата на интерес, перфекционизмът или натрупаната умора – фактори, които, както посочва Джозеф Ферари, карат хората да избягват негативните емоции, свързани със задачата. Така „по-късно“ често неусетно се превръща в три часа през нощта.
Как да излезем от омагьосания кръг?
Прокрастинацията рядко изчезва внезапно, но може да бъде постепенно овладяна чрез промяна в подхода към задачите. Един от най-ефективните начини е разделянето на голямата задача на по-малки и конкретни стъпки – вместо звучащото много общо „курсова работа“, процесът може да се раздели на увод, събиране на източници и оформяне на отделни части от текста. Полезна практика е и започването без стремеж към съвършенство, тъй като първоначалната версия на текста няма за цел да бъде идеална, а просто да съществува. Това значително намалява психологическата бариера за старта. Допълнително улесняване на процеса се постига чрез поставянето на по-ранни, междинни срокове, които създават усещане за контрол и ритъм на работа. Все по-често се препоръчва и работа на кратки интервали, например по 25 минути с кратки почивки между тях – метод, който доказано подобрява концентрацията и продуктивността. Не на последно място, важно е осъзнаването на личната мотивация, дори когато тя е сведена до желанието задачата просто да бъде приключена. Именно това често се оказва достатъчен стимул за излизане от цикъла на отлагането. Но курсовата работа в 3 часа през нощта е реалност за много студенти. Между студеното кафе, мигащия курсор и натрупания стрес често се крие умора и ненужно напрежение. Най-голямата победа не е просто да се напише текстът навреме, а да се започне навреме, дори с малки стъпки, и така да се излезе от омагьосания кръг на отлагането.
