Политика, литература, изкуство и болката на един народ – форумът, който ни върна към най-важния въпрос на нашето време: чия е свободата?
Автор: Селин Ариф
Снимки: Косьо Хаджигенчев
Малките хранителни магазини затвориха, а пред големите се виеха огромни опашки за вода, храна и лекарства. Хората имаха все още пари в картите си, но банкоматите не работеха. Това разказва за началото на войната в Украйна през 2022 г. проф. Михаил Станчев от Харковския университет ,,В.Н. Каразин“. По думите му, гладът и битовите проблеми се преживяват някак, но твърде болезнен се оказва фактът, че днес над 12 милиона украинци са емигранти в 27 страни на Европа.
Защо говорим за това днес?
Преди дни във Военния клуб в София се проведе Националната конференция „Свободата на Украйна“ – платформа, която събра историци, политици, писатели и студенти, за да говорят открито. Не за политика „от екрана“, а за реалност, която засяга всички ни. Форумът се организира от Центъра за изследване на европейските ценности, проф. Георги Фотев, д.н. департамент Нова българистика, доц. Морис Фадел, д.н., със съдействието на Съюз на офицерите от резерва Атлантик. Събитието откриха историкът проф. Веселин Методиев и посланика на Украйна у нас Олеся Илашчук. А темите – изкуство, политика и икономика.
Посланията, които младите хора чуха:
Президентът Росен Плевнелиев: „Да не стоим от грешната страна на историята. Путин е Хитлер на 21 век.“
Иван Костов: „САЩ подцениха Русия. Ако Украйна загуби, Европа губи сигурността си.“
Проф. Георги Фотев: „Мюнхенската реч на Путин (2007) не е просто сигнал – тя е заявка за реваншизъм.“
Проф. Огнян Минчев: „Поддържането на дипломатически отношения с днешна Русия е абсурд. Не трябва да се страхуваме от конфронтация, трябва да защитаваме демокрацията.“
Войната не е само бойни действия. Войната е култура, идентичност, памет.
Панелът „Украйна: Литературни и визуални образи“ показа другата страна на конфликта – тази, която се бори с думи, текстове, картини и истини.
Доц. Морис Фадел представи украинската литература като поле на съпротива.
Проф. Михаил Неделчев разказа за „разстреляното възраждане“ на украинската култура.
Проф. Пламен Дойнов припомни почти неизвестната история на Мишо Хаджийски и българите от Таврия по време на нацисткия и съветски терор.
Доц. Йордан Ефтимов показа военна фотография от съвременни украински автори и зададе важен въпрос: трябва ли болката да бъде награждавана?
Краят – не е просто финал, а начало
Форумът завърши с представянето на книгата „Речник на войната“, съставена от Остап Славински, с участието на български учени. Идеята? Да се запази паметта – не само на разрушенията, а на борбата за човечност.
И защо това засяга и теб?
Поколението Z често бяга от думата „политика“. Но реалността ни догонва – в TikTok, в новините, в емигрантите, които седят до нас в университета.
Свободата не е лозунг. Тя е всекидневен избор.
12 милиона украинци днес са емигранти.
Войната е тук – в езика, в литературата, в пропагандата, в изкуството.
И да, тя минава и през нас – като общество, което избира дали ще гледа встрани.
Историята не е черно-бяла. Но понякога изборът е.