автор: Звездомира Жековска
снимки и видео: Стефани Матерова
Легендата за Кукерово
Имало едно време село високо в планините на име Кукерово. Хората живеели спокойно и щастливо, докато един ден не започнали да бродят зли духове и тъмни сенки из горите. Всяка вечер, когато се мръквало, злите сили плашели хората и така ден след ден, мирните жители започнали да живеят в постоянен страх и ужас. Хората не можели да разберат каква е причината и откъде са дошли тези страшни създания, но единственото им желание било да ги изгонят веднъж завинаги. Най-лошо от всичко, била болестта, която дошла с тях. Чумата, страшна и неизлечима, се разпръснала из селото и накарала хората да се скрият от нея по къщите си. Единствената надежда за прогонване на болестта били самодивите- лечители и духовете на изворите. Те били добронамерени и решили да примамят умел майстор-ковач до едно от техните сборища. След като ги видял, той бил толкова завладян и омаян от магичната им песен, че не можел нито да спи, нито да се храни и почти изгубил разсъдъка си. Само звукът на чука върху наковалнята я заглушавал и му носел покой. Ковачът работел ден и нощ без да спира, за да забрави тази омагьосваща песен. Минали дни, седмици, дори месеци. След толкова много работа, ковачът създал стотици магически звънци, всеки различен по размер и звук. И най-накрая майсторът успял да се освободи от самодивската песен, благодарение на магичните чанове. Звукът от звънците успял да направи още едно чудо – той пропъдил всички зли духове обратно там, откъдето са дошли. Селяните били много благодарни на ковача и го нарекли първия кукер-боец. Той бил щастлив за доброто, което сторил и решил да запише подробно и старателно всяка стъпка за изработването на магическите чанове. Книгата се превърнала в едно от най-важните богатства на селото. Нарекли я “Водителят на кукерите” и я предавали от поколение на поколение, за да може злите сили никога да не се върнат отново. Това е само една от многото легенди за началото на тази стара българска традиция – кукерите.
Злият дух носи черно, бяло и червено
“Кука” е старославянска дума, която означава “зъл дух”. От нея произлиза името “кукери”. Те са наричани още бабугери, чауши, сурати, суровари и т.н. Освен чановете, които са прикрепени към колана на кукерите, друга задължителна част от костюмите им са маските, които са изработени от кожа или дърво и в повечето случаи представляват животни, митологични същества или чудовища. Честването на кукерските празници обикновенно е след Нова година и преди Великите пости. В днешно време този обичай има и карнавален характер, което променя костюмите на кукерите, като ги прави още по-пищни и атрактивни. Кукерите изпълняват различни танци и игри, които са част от ритуалите за прогонване на злото и привличане на доброто. Тези танци и игри често са съпроводени с песни и музика, които подсилват енергията и значението на обичая. В тези представления участват различни персонажи, които отразяват социални отношения. Най-срещаните са главен кукер, момци, девойки, войници, булка, поп, баба, лекар и мечка. В игрите може да участват и зрителите, като символиката на ритуалните танци е за плодородие и здраве по домовете за предстоящата година. Червеният, черният и белият цвят са преобладаващи в облеклото, маските и украсите на кукерите. Черното олицетворява земята, белият цвят е символ на водата и светлината, а червеният – символ на слънцето, огъня и плодовитостта.
„Сурва“ в Перник е най-авторитетната маскарадна изява в България и Европа
В днешно време кукерските обичаи се отбелязват с фестивали и събития по цяла България. Тези събития събират хора от различни възрасти и общности, които се радват на традиционните ритуали и споделят културното богатство на страната. Различните райони на България имат свои уникални вариации на кукерския обичай, които са обогатени с местни традиции, маски и ритуали. Пернишко и Софийско, Северна България, Родопите и Южна България, Тракийските региони, Търговищко и Шуменско са най-известните региони, в които се честват кукерските обичаи по различно време и с някои различия в традициите. Вече 30 години през януари в гр. Перник се провежда Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”. С него градът попада в класацията на списание National Geographic за Световните зимни топ дестинации и е обявен за Европейска маскарадна столица от Федерацията на европейските карнавални градове. В програмата участват сурвакари, кукери, бабугери, джамалари и много други. В надпреварата се включват участници от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. В Пернишко маскираните са известни като сурвакари. Характерно за този регион е разиграването на ритуала сватба. Костюмите са предимно от кожи или нарязани парцали, а маските – от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици. Фестивалът “Сурва” в Перник не само запазва и насърчава традициите на кукерските обичаи в България, но и представя тази богата култура на световната сцена, като същевременно подпомага туризма и културния обмен.