Представете си, че годината е 1930 и избирате картичка, която да изпратите на свой близък приятел. Ненадейно се натъквате на фотография на международната българка-звезда на европейското нямо кино, изпълнителка на популярния от средата на ХХ век шлагер „Лили Марлен“ и „Мис Берлин“ Ива Ваня да рекламира автомобили Крайслер Империъл пред паметника на Цар Освободител в центъра на София. Подминавате Ива Ваня, а виждате снимка как волове се къпят в гьола пред Военния клуб едва няколко години по-рано, място познато днес като градинката „Кристал“.
Картичката: повече от сувенир
За нас, съвременните хора, думата “картичка” е синоним на сувенир. В едно отдавна отминало време обаче, картичките са били не просто снимки, които хората са си изпращали за спомен, а съвсем стандартно средство за комуникация, с което битовите разговори са ставали по-разчупени, споделените впечатления – по-образни, а бурните емоции – олицетворени.
На 12 ноември в галерията UniArt, живописните декори на черно-белите холандски пейзажи на Васил Стоилов, станаха домакин на представянето на тритомния албум на художника Христо Алексиев – „Една като никоя. София в старите пощенски картички и снимки“. Той подари на Университетската библиотека екземпляр от своя труд, който позволява на всеки студент и преподавател в Нов български университет да се запознае с облика на стария ни град.
Поглед към стара София през картички и снимки
Колекцията картички събирана над 50 години, ни връща назад във времето – към царска София в годините между 1879 и 1943. Това са не просто градски пейзажи, а най-различни фотографии на сгради или хора, покани за събития, новите занимания на столичани и въобще – темперамента и забравените лица, които преобразяват облика на скромния новоосвободен град.
През 1969 г., когато авторът на албума, Христо Алексиев, заминава да учи в Московската художествено-промишлена академия „С. Г. Строганов“, се сблъсква с разминаването между очакванията и реалността за съветската столица. За сметка на това, остава впечатлен от отношението на московчани към историята на града им. Книжарниците са пълни с най-разнообразни албуми и издания, документиращи облика на най-големите руски градове през различните епохи. Така Христо Алексиев се вдъхновява да създаде нещо подобно и в България. Започва постепенно да събира стари български картички. Открива ги по аукционни в България и чужбина, битпазари и последно време – в Интернет.
Но може би най-голямото доказателство за разминаването във функциите на картичките тогава и днес, е смущаваща полицейска фотография на убитата Лора Яворова, която разкрива, че снимката от местопрестъплението е тиражирана и продавана като “картичка”.
Обратната страна на картичките…
За да не се отмества фокусът в представения труд, колекционерът не включва съдържанието на гърба на картичките. Върху няколко случайно купени от бит пазар картички например, той попада на любовната кореспонденция между млад мъж от столицата и неговата любима, някъде из провинцията… В тях той и пише: “Целувам марката на всяко твое писмо, защото знам, че за да се долепи за хартията, първо твоите устни са се докоснали до нея!” На което тя му отговаря: “Прекрасна е твоята любов… Но глупак такъв, аз давам на слугинчето да ми залепя марките!”. Не лека задача е да се разчетат почерците от онова време, но справи ли се човек разбира, че за 100 години изписването е може би най-съществената разлика разделяща хората тогава и сега.
В творческия си път Алексиев избира да се занимава именно с оформление на плакат, корица, лого и пощенски марки. Днес живее и работи във Виена, където рисува портрети и илюстрации. Творческият му опит като художник-плакатист минава през Учебен театър ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ), Малък градски театър „Зад канала“, театър „Българска армия“, Народен театър „Иван Вазов“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Трима монарси – три периода и възходът на столицата
Управлението на тримата български монарси неволно очертава трите периода разглеждани в албумите. Първи том обхваща 40 години развитие на София с Княз Александър Батенберг и Цар Фердинанд. А значително по-краткият, но красноречив за разцвета на столицата период, под управлението на Цар Борис III (1920 – 1943), е отразен в цели две отделни книги. Според Алексиев, това са най-красивите години на града, след които със смяната на режима София започва да губи значително очарование от характерния си дух.
