Автор: Йоанна Попова
Видео и снимки: Йоанна Попова
„Двайсет години по-късно ще бъдете разочаровани повече от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте. Затова отплавайте от сигурното си пристанище. Уловете вятъра в платната си! Търсете! Мечтайте! Откривайте!“
Това пише авторът на приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин Марк Твен в началото на 20 век.
…
С тази нагласа си събрах раница с дрехи и се качих на самолета за Люцерн, Швейцария. Е, не беше съвсем напосоки и съвсем импровизирано, защото ме посрещна роднина, който ми организира чудесна 4-дневна програма в „перлата на Швейцария“, както наричат града, носещ името на кантона Люцерн.
Код „зелено“ край езера и водопади
Първата ни спирка беше езерото Оешинензее близо до вилното селище Кандерстег в швейцарските Алпи. Взехме лифт, който ни качи високо в планината. Оттам тръгнахме по обозначената пътека и след кратка разходка пред очите ни се разкри невероятното синьо езеро. Въпреки че няма излаз на море, Швейцария компенсира с красиви планински езера. От езерото Оешинензее погледът се надига към висока скалиста планина, където се разкриват ледниците.
Втората ни дестинация за деня беше селцето Лаутенбрунен в района на Берн. Еднотипни, облицовани с дърво къщички, заобиколени с много зеленина и цветя. Наблизо е водопадът Щаубах, който бе основната ни цел. Може да се види от селото, а за истинските ентусиасти има възможност да се стигне до него, като това няма да ви струва нищо.
Мини версията на Ниагарския водопад
Програмата ни за втория ден ни отведе до водопада на река Рейн – Райнфал. Водопадът е възпят от Гьоте и увековечен от Вагнер. За него казват, че е европейската версия на Ниагарския водопад. Той е изключително красиво природно чудо. Широк е 150 м., височината му е 23 метра, а силата му е 700 м³/сек. Дълбочината на коритото е внушителните 13 м. Срещу приблизителна цена от 20 български лева, можете да предприемете пътешествие със специално корабче нагоре по Рейн до самия Райнфал, което дава възможност да го видите отблизо. Край него са разположени множество заведения с поглед към стичащата се вода. Ние избрахме да опитаме fish&chips с прясно уловена рибка. Цените за хапване „на крак“ са около 20-30 български лева (10-15 CHF).
Когато се наситихме на богатствата на швейцарската природа се отправихме към Цюрих. Половин милионният град е поставен на първо място в класацията на най-приятните за живеене места в Европа, според едно от последните проучвания на Euro news Travel. Девет от всеки десет жители на Цюрих казват, че са доволни от живота си. Харесват работата си, обществения транспорт, здравните услуги, качеството на въздуха и финансовото си положение.
Ние направихме една пешеходна разходка по главните улици на града и се озовахме на Зехселаутенплац, слънчев площад близо до крайбрежната улица на езеро Цюрих. Ако сте любители на модата препоръчвам да минете по улица Банхофщрасе, наричана още „витрината на Европа“, която е най-скъпата търговска улица в света. На нея можете да намерите бутици на големите модни дизайнери, магазини за бижута и часовници, луксозни хотели и банки.
В града на модата, готическата архитектура и операта
Като се заговорихме за модни бутици решихме да „отскочим“ и до една от четирите световни столици на модата – Милано, Италия. Градът е само на три часа път с кола от Цюрих.
Милано е вторият по население град в Италия, столица на операта, модата, изкуството и културата. Колкото и да останете там, винаги ще остане нещо невидяно и обещание за още едно посещение.
Естествено, че първо се отправихме към историческото лице на града – площад „Пиаца дел Дуомо”, на който се извисява фантастичната катедрала „Duomo Di Milano” или известната Миланската катедрала (Milan Cathedral). Тя е най-големият готически храм в света и втората по големина католическа катедрала с височина от 108, 50 м. По фасадата й могат да се видят 3159 статуи, а във вътрешния й двор могат да се поберат 40 000 души. На 26 май 1805 г. в нея е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.
Видяхме престижната търговска галерия „Виторио Емануеле“, която е непосредствено до площад „Пиаца дел Дуомо”. А точно зад нея се намира музеят на науката и технологиите „Леонардо да Винчи“. Музеите днес предлагат вълнуващи интерактивни преживявания, съчетани с избледнели снимки и рисунки. И всичко това носи усещане за автентичност. Не пропускайте да видите някои от най-атрактивните изобретения и скици на Леонардо. Входът за музея за ученици и студенти е 11 евро. След като се наситихме на история и култура, решихме да хапнем традиционната за Италия паста в заведение зад катедралата. Сметката за трима човека закова 90 евро. От опита си при предишни пътувания горещо препоръчвам да заложите на парче пица, традиционни сандвичи с фокача, тирамису в кутийка или джелато. Излиза доста по-бюджетно, а качеството на храната е същото. Не е тайна, че заведенията непосредствено до големи забележителности, са т. нар. „туристически капани“, в които цените са двойни само заради локацията. За да бъде пълно миланското ни удоволствие си харесахме малка италианска кафетерия на ул. “Данте“, в която изпихме по един освежаващ аперол шприц, така типичен за италианците.
Швейцария е богата на гледки и лукс. Курортът и хотелският комплекс „Бургенщок“, край Люцерн, разкриват невероятна панорама към Люцернското езеро. Хотелът разполага с ресторант, от чиято лятна градина можем да видим околността от птичи поглед, но ако искате бюджетна почивка, ви съветвам да го пропуснете. По-добре се разходете в стария център на града. За мен безцелната пешеходна обиколка е най-добрата стратегия за опознаване на непознатите градове. С нея човек успява да се потопи в атмосферата и дори да се заговори или сближи с местните жители.
Швейцария е зелена и много чиста страна. Няма как да видиш фасове по земята или боклуци в планината, на което често сме свидетели у нас. Затова пък всичките търговски обекти затварят в 19:00 ч. и понятие като денонощен магазин не съществува. Не видях и нито едно бездомно животно, което много ме зарадва. Народопсихологията на швейцарците е доста по-различна от нашата. Например, ако едно българско дете веднага след края на учебния ден отива да си почива и да се забавлява, то учениците там се прибират вкъщи, за да си подготвят домашните. По-зрелите хора не посещават развлекателни заведения през седмицата, когато са на работа на следващия ден. За разлика от тук, където е нормално да сме на по питие и във вторник, и в сряда.
Сигурна съм, че искате да попитате, не е ли много скъпо в Швейцария? Това безспорно е така. Но към него трябва да добавим, че стандартът на живот в страната на банките, часовниците, шоколада и кравите е доста висок. Ако сравним средната швейцарска заплата спрямо цените в магазините и ги съпоставим със средната българска заплата спрямо цените у нас ще останем неприятно изненадани, че в България всъщност цената на живота е по-висока.