Автор: Евелина Андреева
Той е забързан и технологично грамотен. Няма езикови бариери и общува свободно със света. Интересува се главно от собствената си професионална реализация. Информира се от едно устройство, което носи в джоба си. Телефонът. Не чете печатни медии, а телевизията и радиото са твърде архаични за него. Предпочита персонализирани новини и ги получава от ютюбъри, подкастъри, инфлуенсъри, роднини.
Той е податлив на зависимости. Освен към телефона си, той може да придобие трудноразрушима връзка с виртуална платформа, в която има интересуващо го съдържание и да я ползва денонощно. Любовта го интересува по-малко от професионалната реализация, но повече от промените в климата и войната. Интересува се от взаимоотношенията между хората, от култура и изкуство, от пътешествия по света. Той иска да се забавлява, докато се образова. Желае да съпреживява емоции, които суха фактологична информация не може да му осигури. Новини за политика и болести развалят настроението му и не иска да се информира за тях. Традиционните медии го отблъскват с усещане за манипулация и съдържание, изпълнено с негативни новини и много политика. Очаква източниците на информация да го зареждат с положителни изживявания, кураж и оптимизъм. Любимата му медия е „The Daily Me“.
Този обобщен образ на представител на поколение Z е резултат на проведена през май-юни т.г. анкета „Медиите и младите хора“ от Нов български университет сред 402 младежи на възраст между 18 и 23 г. у нас. Без да претендира за представителност допитването повтаря тенденциите, видими от проучвания на „Reuters Institute“ и „Statista“ за младежите съответно в Западна Европа и САЩ.
КАКВО ИНТЕРЕСУВА МЛАДЕЖИТЕ В ЛИЧЕН ПЛАН?
Професионалната реализация е темата, която вълнува най-голям процент от младите хора у нас 85%. Следват я взаимоотношенията между хората 75% и здравето (мое и на близките ми) 72%. (процентите надвишават 100, тъй като младежите са давали повече от 1 отговор)
„Взаимоотношенията между хората са изключително важни, защото те засягат всички сфери от живота – разбирателство в семейството, качеството на отношенията с приятелите, удовлетворяващи отношения с интимния партньор, успехът в работата“, коментира д-р Методи Коралов, преподавател в департамент „Когнитивна наука и психология“ на НБУ.
Любовта е поставена на четвърто място с 58,5%, следвана от образованието 55,3% и материална независимост 54,8%. „Любовта е лукс“, обяснява д-р Коралов. „Без любов се живее, само с любов – не. Говори се за нея, всички я търсят, намират я на най-различни места, но хората предпочитат други неща пред нея. Разбира се, че има и жертви в нейно име, но те са десетки пъти по-малко от случаите, в които е жертвана самата любов или възможността за нея. 2-3% процента от случаите, в които някой е жертвал всичко в името на любовта, в които се е вторачило и изкуството, са вълнуващи, наричани велики, но просто не са типични за реалния живот. За хората като цяло водещи са потребностите от оцеляване, от сигурност, от осигуряване на някаква степен на комфорт и стабилност“, обяснява психологът. „Жените са особено прагматични в това отношение и затова нерядко предпочитат не по-красив и привлекателен партньор, а такъв разполагащ с повече ресурси. И в това има много дълбока логика“, обобщава д-р Коралов.
Интересно за отбелязване е, че различните заплахи за живота на земята като война, промените в климата и др. не са във фокуса на вниманието на младежите у нас, за разлика от тези на Запад. Те са поставени на предпоследно място с 34%.
ОТ КАКВИ ИЗТОЧНИЦИ СЕ ИНФОРМИРАТ МЛАДЕЖИТЕ?
Според резултатите от проучването, младите хора са дистанцирани от традиционната журналистика. Те се информират основно от социалните мрежи 86%. Следват онлайн медии 83%, приятели – почти 70%, родители 64%, ютюбъри 51%. Телевизията, радиото и вестниците заемат последните места в класацията на младежите. Приятели, родители, ютюбъри, подкастъри и инфлуенсъри са по-важни източници на информация за поколението, родено в началото на XXI в.
„Трите класически медии вече не са на мода“, анализира д-р Коралов. „Те са свързани с много повече ограничения, отколкото съвременните електронни медии. Те са бавни и най-големият им минус е липсата на интерактивност и гъвкавост. Там потребителят е пасивен. Той е в ролята на чакащ да му поднесат каквото решат, когато решат, както решат, за колкото време/пространство решат. В тях не можеш да изразиш позиция, несъгласие, да видиш мнение на други потребители. „Ядеш“ каквото ти дадат“.
Пол Глейдър, медиен експерт и старши редактор в CNN смята, наземното радио и телевизия ще умрат от болезнена смърт, ако не преминат бързо към стрийминг и онлайн платформи. „Журналистиката трябва да намери нови формати, в които да произвежда качествени новини, за да си „отгледа“ бъдеща аудитория“, казва Глейдър.
За сравнение: на дневна база младите хора в САЩ подреждат честотата на използваните от тях източници на информация така: социални мрежи 44%, радио 21%, онлайн медии 18%, телевизии 15%, подкасти 12%, вестници 11% (източник „Statista“ 2022).
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА МИГРАЦИЯТА ОТ ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ КЪМ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ?
Според изследването „Медиите и младите хора“, основни причини за „бягството“ на младите хора от традиционната журналистика, са: манипулацията 74%, негативната информация за болести и проблеми 69% , твърде много политика 57%.
„Класическите медии са до голяма степен дискредитирани, тъй като за тях отдавна е ясно, че са финансово или политически обвързани, тоест обективността им до голяма степен е под въпрос“, казва Методи Коралов. „В търсене на начини да привличат публика, те прекалено често акцентират на скандали и предизвикващи страх и притеснение теми, което може и да е важно, но не е всичко което се случва по света и у нас“.
Най-често срещаните причини за избягване на новините, според изследване на „Reuters Institute Ройтерс“ от 2022 г. след младите хора в САЩ и Западна Европа, са сходни: твърде много политика и Ковид 19 – 43%, влияят негативно на настроението им – 36%, манипулативни – 29%.
Пол Глейдър, смята че излъчените новини често са негативни или идеологически изкривени, но младият потребител трябва да умее да погледне отвъд „разочароващия го елемент“. Да може да отсее „качествената информация и нейното значение за личността“.
„Животът не е просто гигантска видеоигра, публикация в ТикТок или фалшив холивудски филм, в който се чувстваме добре“, казва Глейдър.
КАКВО ПРИВЛИЧА МЛАДИТЕ ХОРА КЪМ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ?
„Изразяването на лично мнение и гледна точка на автора“ привлича 68% от младите хора към социалните мрежи. Това те поставят на второ място по важност като аргумент за присъствието им в социалните мрежи, след „възможността за избор на съдържание“ 79%.
46% от младите хора искат журналистите да могат свободно да изразяват личното си мнение, за разлика от по-възрастните 55+, които в голямата си част не желаят да четат/слушат личното мнение на журналисти (29%), сочи и изследването на Reuters Institute.
„Когато в социална мрежа някой споделя личното си мнение, то наистина е лично, а не явно или скрито представяне на позиция на други хора и организации, дърпащи конците в сенките. Важното за младите е това, което получават да е истинско, да е автентично. За 20-те си години живот в съвременната ни реалност, те са се нагледали на фалш, лъжи, двойни стандарти, а имат нужда в живота им да има нещо истинско“, анализира Методи Коралов.
КОИ СА ТЕМИТЕ, ИНТЕРЕСНИ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА ДНЕС?
Култура и изкуство (77%) и пътешествия (59%) са теми-магнит за младия човек. Следвани от лайфстайл (58%), наука (56%), мода (45%), конспиративни теории (39%).
Според данните на Reuters Institute младите хора имат повишен интерес към забавление и новини за знаменитости. Интересуват се също от образователни новини. Обобщено – култура, наука, лайфстайл.
ИНТЕРЕСУВАТ ЛИ ВИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НОВИНИ НА ДЕНЯ? Ако „да“ в коя област?
31% от младежите не се интересуват от политическите новини, 24% „не могат да преценят“.
За 39% от младите хората на възраст между 18 и 24 г. в САЩ и Западна Европа, политика и темите, свързани с коронавирус и болести са отблъскващи, защото развалят настроението им (изт. Reuters Institute)
„Младите странят от политика, но не защото не искат да пораснат, а защото политиката, за съжаление , показва все едно и също грозно лице на компромати, скандали, корупция, празни обещания. Страненето от нея е защитен рефлекс, да стоиш далеч от това, което би те омърсило“ e коментара на психолога Коралов.
ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ РАЗБИРАНЕТО НА НОВИНИТЕ?
62% от младите хора имат по-малки или по-големи затруднения при разбирането на новините от обществено-политическата сфера. Почти 70% от тях биха искали на получат обяснение на новините от деня, като декларират че най-подходящата форма за това би била кратко и динамично видео. 5% биха се доверили на обяснение от инфлуенсър, ютюбър, подкастър.
Младите хора от поколение Z не са израснали с вестник, в който новините са в рубрики – „Новини“, „Мнение“, „Международни новини“ и др. Техният фийд е смесица от информации, цифри, анализи, корпоративен маркетинг, публикации на opinion makersи др. Младите се нуждаят отчаяно от помощ и тя е свързана с медийната грамотност. Тук е ролята на журналистическите академии, на университетите, които трябва да помогнат, казва медийният анализатор Пол Глейдър.
