Автор: Йоана Станиславова
Къде се провежда музикална лаборатория „Изкуството на песента?“, пита младо момиче на входа на Нов български университет. В зала „проф. Милчо Левиев“, зала 506 на последния етаж в корпус 1, отговарят от информация. Момичето тръгва нагоре.
На 28-ми февруари 2024 г. присъствах на откриването на зала „ проф. Милчо Левиев“ в Нов български университет. Признавам, че се озовах на това специално място съвсем случайно, но съм щастлива, че успях да почуствам магията, която сътворява изкуството на известния музикант. Залата не достигна за всички студенти, музиканти, преподаватели, близки или просто почитатели на Маестрото.
Ако трябва да охарактеризираме с една дума Милчо Левиев, то това е „свобода“. Тя беше и най-често използваната дума при откриването на залата.
„През годините, като лектор в НБУ и ментор в майсторски класове, Милчо Левиев е обединявал студенти и преподаватели чрез свободната музика“, припомни ректорът проф. Пламен Дойнов. „Чрез изкуството си е създавал острови на свободата. Тази свобода е била висша ценност за него и за таланта му, тя е дар от небето“. А проф. Веселин Методиев допълни: „Свободата е правото да импровизираш, когато обществото не го позволява“.
Свободата беше акцент и в спомените на съпругата на музиканта Вики Алмазиду. По думите й „свободата е вътрешно понятие, не могат да ти я отнемат или да ти я дадат“. Певицата предаде посланието на Маестрото, като прикани гостите да следват сърцето си и да чувстват свободата, вродена във всеки един. Впечатляващи са наистина думите на проф. Милчо Левиев: „Не се страхувайте! Изкуството не е за страхливци, а за хора с позиция. За хора, които дръзват и умеят на сцената да разрушат правилата, да излязат от удобната си зона на комфорт и да свирят не това, което знаят, а да експериментират с това, което не знаят.“
Роден в Пловдив през 1937 г. Милчо Левиев завършва Българската държавна консерватория при проф. Панчо Владигеров. Диригент е на Биг бенда на Българското радио (1962-1966), композитор и пианист на квартета „Джаз фокус’65“ (1965-1970). През 1970 г. приема поканата на популярния с авангардните си търсения тромпетист Дюк Елис и става пианист и аранжор в неговия Биг бенд в Лос Анжелис. Автор е на многобройни композиции – симфонична, камерна музика, джаз аранжименти. Написал е музиката към редица български филми, като „Горещо пладне“, „Понеделник сутрин“, „Отклонение“, „Писмо до Америка“. Сред най-известните му творби са „Зелената къща“, „Орфей“, „Сладка питка“, „Нестинари“, „Балкански каубои“. Има дори номинация за „Грами“. Води майсторски клас в НБУ до смъртта си през 2019 г.
Днес, в аудитория „проф. Милчо Левиев“ студентите и посетителите могат да видят едни от най-ценните книги, плочи и нотни записи на Маестрото, както и огромен обем от документи, свързани с живота и творческата му дейност. А тези, които учат музика, вече имат възможността да свирят и на любимия му роял.
